I need you - ➹ Yoonmin ➹

36

- Какво ти е? Изглеждаш депресиран, а това не е присъщо за теб. – попитах Техьонг, който почти не ми говореше. Не е казал нито една глупост и дори не се е пошегувал с мен.

- Всичко е наред. – Те се опита да ме възнагради с красивата си усмивка, но се провали в това.

- Не мога да те гледам така тъжен! Хайде, кажи някоя глупава шега. Обещавам, че и аз ще се засмея, въпреки че съм сигурен в това, че няма да си струва.

- Срещнах се с Джимин, за да поговорим за теб. – Техьонг информира.

- Но това не е шега. – намръщих се, когато Те спомена Джимин и това, че са разговаряли за мен.

- Опитах се да му докажа, че има чувства към теб, но какъвто е инат отказа да си признае. Все още мисли, че влечението към Шуга е по-силно.

- Джимин никога няма да ме възприеме като нещо повече от момче, което му е обърнало внимание. – въздъхнах тъжно.

- Тогава му кажи, че ти си този Шуга и да се свършва! Просто не е честно...

- Кое не е честно?

- Това да се обичате, а да не може да сте заедно. Ужасно е!

- Джимин не ме обича. Дори няма симпатии към мен. – изтъкнах очевидното.

Искаше ми се нещата да се бяха развили по друг начин и да не ми се налага да търпя това. Да знаеш, че чувствата, които най-накрая си изпитал, са несподелени е твърде болезнено. Дори и за мен.

- Когато ме запозна с Чонгкук бях сигурен, че той няма да ме хареса. – Техьонг продължи. – Предполагам, че просто съм извадил късмет.

- Това не ми помогна особено. – промърморих. – Аз дори нямам този късмет.

- Може би ви трябва още време. Джимин наистина е объркан.

- Колко още трябва да чакам? Техьонг, не мисля, че мога да издържа повече! След като вече разбрах какво е да имаш чувства към някого ми се иска те да бъдат споделени. Да мога да кажа на някого „обичам те" и наистина да го мисля. Да излизам на срещи и дори да страдам от любовна мъка след някой незначителен скандал. Достатъчно ми е дори да мога да го държа в прегръдките си.

Техьонг ме гледаше така все едно току-що съм направил някакво велико откритие.

- Аз... не знам какво да кажа. Това беше... депресиращо, но и доста романтично.