I need you - ➹ Yoonmin ➹

40

- Не се чувствам по-добре след като си признах. – споделих на Техьонг, който все още ме слушаше с особен интерес. Това момче наистина се интересува повече от живота на другите, отколкото от своя собствен.

- Постъпил си правилно. – Те се опита да ме успокои, но след снощното признание пред Джимин не се чувствам никак удовлетворен от постъпката си. – Сигурен съм, че Джимин скоро ще ти прости, а и едва ли би издържал много без онлайн приятеля си.

- Не го познавам достатъчно добре, но съм убеден в това, че няма да ми прости. Не и в този живот!

- Тогава лично ще се заема с този проблем. – Те изглеждаше твърде самоуверен, но знаех, че дори той не би могъл да ми помогне. Все повече започвах да му завиждам заради щастливия любовен живот, който водеше с Чонгкук. Просто не е честно!

- Може би му трябва време... знаеш, да обмисли ситуацията и да ми прости. – започнах да излагам мислите си пред Техьонг. Чувствах се раздвоен. Една част от мен твърдеше, че Чим ще ми прости за лъжата, но другата част просто ме убеждаваше, че нищо няма да се получи. Че с Джимин никога няма да бъдем заедно и че той всъщност не ме харесва.

- Ще отидеш ли на участието му след няколко дни? Чонгкук ми сподели, че Джимин се е канел да те покани, но така и не е придобил смелост.

- Той покани Шуга.

- Е, след като вече е наясно, че ти си Шуга...

- Искаш да кажеш, че трябва да отида ли? След всичко, което му причиних? – попитах.

- Точно така. – Техьонг ми се усмихна лукаво, а на мен ми се искаше просто да го ударя задето винаги ми дава такива глупави идеи, които не водят до нищо хубаво.

***

- Юнги! – Чонгкук извика отдалеч и се затича към мен. Явно Джимин все още не му е разказал какво се случи между нас. – Джимин много ще се зарадва, че и ти си тук.

Как ли пък не!

- Дойдох, защото... чувствам Чим като приятел, а приятелите се подкрепят. Да, точно така.

С Чим вече дори не сме приятели! От една седмица насам той ме избягва и дори не се поздравяваме в училище. Явно наистина е голям инат!

- Напоследък Джимин изглежда тъжен. – Куки сподели. – Искам да му помогна, но дори не знам как. Той отказва да разговаря с мен, вместо това ми пробутва глупави оправдания като това, че е преуморен от училище или притеснен за участието си. Познавам Джимин достатъчно добре и съм сигурен, че крие нещо. Наясно съм, че не сте толкова близки, но споделял ли ти е нещо? Нещо, което го тревожи и натъжава?