I need you - ➹ Yoonmin ➹

15

Гледна точка на Джимин:

След вчерашната случка съм все още сърдит на Чонгкук, но въпреки това приех да се видим преди училище. И ето ме тук, пред дома му, чакайки го да осъзнае, че вече закъснява с пет минути за срещата ни. Беше шест и тридесет и шест, когато отново погледнах телефона си. Шуга едва ли е станал толкова рано, но ми беше толкова скучно, че реших да му пиша. Може дори да имам късмет и той да ми отговори.

@ chimchim

Добро утро,Шуга.

Предполагам, че все още спиш, но реших да ти пиша.

Ъм, дори не знам какво да напиша...

Чонгкук закъснява с цели седем минути -.-

Що за най-добър приятел прави това?

- Здрасти, Джимин. – веднага прибрах телефона си, когато чух гласа на Куки. – С кого си пишеше толкова рано сутрин?

- С никого. – веднага излъгах. Никога не съм бил добър в лъжите, тъй като винаги се издавах сам. Ако Куки погледне лицето ми ще разбере, че го лъжа, но за щастие сега бях с качулка и беше малко вероятно той да прозре истината.

Искаше ми се да му кажа за новия непознат, с когото си пиша в туитър, но разбира се той ще иска да научи всички подробности.

- Какво мислиш за Техьонг? – Чонгкук ме изненада с въпроса си. Техьонг, Техьонг... кой пък беше този?

- Ъ, какво?

- Момчето, което Юнги доведе вчера. Изглежда са доста близки.

- Може би, защото са приятели? И защо ме питаш за онзи самоуверен и дразнещ задник? – ядосах се. Ядът ми към Чонгкук все още не бе отминал и само чаках удобен момент да поискам сметка за това защо ме прецака така вчера. Нали щяхме да бъдем само двамата? И защо се опитва да ми намери приятели щом знае, че не искам такива? Много си ми е добре и сам. А и не искам да имам нищо общо с момчета като Юнги или Техьонг. Те са точно като съучениците ми, които само ми се подиграват.

- Просто се интересувах от мнението ти... - Куки изглеждаше тъжен заради грубия ми тон. Рядко си позволявам да употребявам груби думи, за да опиша някого, но сега просто не се стърпях. – Техьонг е симпатично момче и мисля, че можем да бъдем приятели.