I need you - ➹ Yoonmin ➹

41

Гледна точка на Джимин

Един месец по-късно

- Сигурен ли си, че вече си по-добре? – Куки ме попита, а аз кимнах. – И няма да пиеш повече?

- Чонгкук, добре съм. - уверих. Не трябваше да удавям мъката си в алкохол, но поне успях да придобия смелост, както и да споделя някои неща на Куки.

- Ако искаш мога да остана. – чернокосия предложи, но на мен не ми се искаше да го задържам повече. Сигурно вече има планове с Техьонг или просто ще иска да си почине след натоварената седмица в училище.

- Всичко е наред. – усмихнах се слабо и го съпроводих до входната врата. – Е, ще се видим в понеделник.

- Не прави нищо глупаво до тогава. – Куки ме погледна предупредително, но не взех думите му на сериозно. Какво бих могъл да направя, че да съжалявам после?

- Обещавам, че ще бъда добро момче. – засмях се. – Ще си легна навреме и няма да създавам никакви проблеми.

След като изпратих Куки се върнах отново в хола, където ме чакаше бутилката със соджу. Никога преди не съм си помислял да употребявам алкохол, но ето че проблемите ме връхлитат наведнъж. Все повече започвам да завиждам на Чонгкук заради щастието, което изпитва, когато е с Техьонг. Колкото и да не искам да го призная, Те е добро момче, което се грижи за най-добрия ми приятел и го дарява с цялата си любов. А аз? Винаги съм бил самотен. Дори не вярвам на това, че времето лекува. Ако беше така, тогава защо все още изпитвам чувства към Юнги и не мога да го забравя? Само мисълта за него кара стомаха ми да се преобръща. Заблуждавах се, че изпитвам по-силни чувства към Шуга, а се оказа, че Юнги стои зад този образ. В училище се справях добре, игнорирайки го, но късно вечер мислите ми отлитаха все към русокосото момче, което успя да ме нарани толкова жестоко.

Излях и последното от напитката в чашата си и се пресегнах за телефона. Явно някой ми е писал, а аз не съм обърнал внимание на това по-рано. Може би е Куки, който е решил пак да ме предупреди да не правя глупости.

@minsuga

Чим аз...

Наясно съм, че ме мразиш и че дори не трябва да отварям отново този чат, камо ли да ти пиша, но...

Чувствам се ужасно. Наистина ужасно.

Само мисълта, че успях да те нараня по този начин не ми дава миг спокойствие.