Никой не го разбираше.Никой не разбираше мъката му. А тя търпеше неговия тормоз. Защото тя е влюбена в злодея във тази история. Когато тя се появи промени изцяло животът му♥
Мария:
Толкова дълго време се опитвах да го рязгадая. Накрая осъзнах той ня...
Прибрах се вкъщи и легнах да спя. Събудих се от силни болки в главата. Май още доста време няма съм на училище.Смених превръзката на главата си и се опитах да заспя защото беше много късно вечерта. Не не успях. Хапнах и започнах да си играя на телефона. Ахххх Джимине защо си толкова лош към мен?! Имам чувството че ме преследва... Тоест постоянно чувам името,, Парк'' и по телевизията, по радиото от хората навсякъде Парк, Парк, Парк!! Писна ми от него! Тормози ме и постоянно чувам демонското му име Парк! Главата пак ме заболя като си помислих за него. Когато ме бутна аз бях паднала и си бях ударила главата много силно. Не е чесно. И аз ще го бутна да види какво е. Трябва да си извоювам справедливост. Телефона ми извибрира. Беше Джимин.
JiminBTS:Днес да си в нас от 14:00 часа.
За какъв се мисли той?! Написал ми го е все едно е някакъв командир и иска да спазвам заповедите му.
Mimi💚:Ок.
Оф беше някъде 12:00 часът и реших малко да поспя. Чувствах се не на място заради тия рани. Джимин ме караше да се чувствам още по зле не знам защо. Защо съдбата ме събра с него?! Имаме обща работа и трябва да се срещаме у тях до края на годината От мисли заспах. 4 часа по късно Отворих очи леко след това се ококорих. Колко е часът?! Погледнах беше 16:00 часът и започнах да се приготвям защото бях закъсняла. Облякох набързо това:
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Знам не е най добрия избор за дреха да ходиш с пола във къщата на момче ноо... Бързах а и си облякох дълго яке което да ме прикрие до коленете. Тръгнах и вече бях пред неговата къща. Странно вратата беше отключена. Не знам дали беше правилно но влезнах във къщата. Бях в хола но нямаше никой. -Джимин? - рекох но никой не отговори.Вече мисля че беше лоша идея да влизам в къщата може да е навън и да не е заключил. Но въпреки това влезнах в кухнята и изпищях от ужас. Джимин беше на земята във безсъзнание беше прерязал вените си. В едната му ръка имаше нож а очите му бяха във сълзи. Аз веднага извиках бърза помощ и започнах да плача със цяла сила. Той.. Той стоеше неподвижно.. Чувствах се токова виновна. Ако бях дошла навреме може би нямаше това да се случи. Но защо? Защо е направил това?! На това момче му има нещо и аз ще разбера какво!!!
