Ревност

3.7K 216 14
                                        

Заваля проливен дъжд. Това беше последния час и едвам го издържах да не повърна. Майкоо много ми е зле.През целия ден гледах нервно Леа като замислях планове за убийството й. А Джимин си ме гледаше мазно, което ме караше да се чуствам още по зле. Звънецът за края на часът би аз си взех раницата и излезнах от училище. Нямах чадър нито качулка и вървях бавно защото ми беше приятно дъждът да ме вали. Не след дълго започнах да плача на глас и хората ме чуваха  как рева като някакъв крокодил. Най-после бях пред нас. Вкарах ключът в ключалката бях готова да се одавя в мъки пред телевизора с много много носни кърпички. Точно когато затварях вратата след себе си някой я подпря с крак и влезна.
-Ухх този дъжд ме измокри целия! - рече Джимин
-Какво правиш бе тъпак!? Отивай си при тъпото гадже и не ме занимавай! - изкрещях. Тогава той ме притисна грубо в стената.Опитах се да го избутам но той ме притисна още по здраво.
-Ревнуваш! - каза той като приближи лицето си.
-О-остави ме моля тее! - рекох през сълзи
-Талантливото зло е двойно по опасно-прошепна ми на ухото той като усещах горещия му дъх на вратът си. Имах незадоволимото желание да притисна главата му във вратът си и той да започне да ме целува. Да усещам всяка част от тялото му...
-Накарах те да полудееш от ревност.. - продължи той като докосна със устни вратът ми. Аз затворих очи от удоволствие като прехапах устни.
-Погледни ме в очите! Погледни ме!

-Погледни ме в очите! Погледни ме!

¡Ay! Esta imagen no sigue nuestras pautas de contenido. Para continuar la publicación, intente quitarla o subir otra.

~~~

Влюбена в злодея Historias para obsesionarse. Descúbrelo ahora