Влюбена в злодея

Болка

Погледа ми се скова на земята защото това беше вярно. Просто започнах да ям а той последва примера ми.
-Няма ли да свалиш якето си? - развали гробната тишина Джимин
-Н-не-рекох. Отдолу бях с пола не исках за нищо на света да свалям якето.
-Не мога да те разбера... малката аз на твое място с това яке бих се потил като свиня! Хайде свали го! - каза той
-Няма! - казах а тогава той ме хвана грубо за ръката. Одра ме от което ми текна кръв от ръката. Свалих тъпото яке и седнах пак на стола. Забравих колко бързо този човек сменя настроенията си.
-Дамм наистина не трябваше да го сваляш! - погледна ме первезно той а аз въздъхнах. Взех чантата си исках да си тръгвам и за нищо на света да оставам в тази къща.Тогава той ме хвана за рамото.
-М-моля те остани една вечер тук а-аз... Съм съвсем сам-когато каза това една сълза се стече от окото му.
-Ъм добре - промълвих тихо и оставих чантата си. ЗАЩООООО?!?! МАРИЯ ЩЕ ТЕ УБИЯ! ЗАЩО ПРИЕ ДА ОСТАНЕШ В КЪЩАТА НА ТОЗИ ЗВЯР!?! Преди малко се държеше толкова грубо а сега ми реве като някакво бебе.... Този човек е за психолог.
-Аз къде ще спя? - рекох
-Втория етаж надясно вратата в края-опъти ме. Отидох там и оставих чантата си. Тръшна се врата а аз се стреснах.
-Аххх... Освен че си глупава че си и страхлива а? - рече той и ми хвърли дрехи в лицето. - Прокълнах госпожата по математика че ни е събрала заедно. Проклинам съдбата защото те ненавиждам. - каза той
-Аз все едно много съм искала да бъда с теб... И как да не се стресна като ти тръшкаш тая врата толкова грубо!? - казах
-Ела да ми обясняваш тъпите задачи по математика! - хвана ме за ръката и ме завлече долу. Той извади учебниците си и започнах да му обяснявам.
-Ъмм.. Ти защо ходиш на работа? - казах. Исках да разбера повече за него и причината... Заради която той преряза вените си
-Глупи не се бъркай там където ти е мясторо! - погледна ме лошо той
-Е... - той ме прекъсна
-Нямам родители! Ясно! - изкрещя в лицето ми той и нервно се качи в стаята си горе. Аз го последвах и отворих леко вратата. Видях го на леглото сгушен във възглавницата и плачеше. Лицето му беше червено имаше кръгове под очите и се задъхваше от мъка. Аз седнах от единия край на леглото до него.
-Виж... Не знам какво е да си без родители... Никога не съм чувствала липсата на моите... Но виждам колко много страдаш! Моля те не плачи ти си силен.. - той ме прекъсна
-Н-не съм толкова силен! Не мога не мога да преживея тази болка! - рече през сълзи. Не бях виждала слабата му страна. Но сигурно не я е показвал пред никой.
-Не можеш да върнеш времето назад... Като се опитваш да отнемеш живота си! - казах
-Исках да го отнема защото.. Човека който ме е отгледал грижел се е за мен...Почина а аз не успях нищо да направя... Нищо.. - в този момент сълзите ми започнаха да се стичат по бузата
-Кой е този човек? - казах
-М-моята баба-започна да плаче още по силно и зарови лице в шепите си. Сълзите ми текоха като водопад.
-И-излезни! С-сега причинявам болка и на теб! Всички който са около мен само страдат!