Никой не го разбираше.Никой не разбираше мъката му. А тя търпеше неговия тормоз. Защото тя е влюбена в злодея във тази история. Когато тя се появи промени изцяло животът му♥
Мария:
Толкова дълго време се опитвах да го рязгадая. Накрая осъзнах той ня...
-Най после избра какво да ядеш-казах докато той сядаше на масата срещу мен. -Имаш късмет... Можех да изям целия ти хладилник.. - погледна ме мазно Джимин. -Дабе да... Досега щеше да си 100 кила и отгоре... -Марийке... Не си ли чувала че има хора, които колкото да ядат не напълняват?-попита ме той -Не не съм чувала защото не е вярно! И не ме наричай повече Марийка! - казах ядосано. -Марийке...нормално да не знаеш като си толкова пълна... - изсмя се той аз започнах да го бия силно. -Прекали!!! - изръмжах му аз. Започнах да го скубя. Той ме събори на земята като ме хвана за ръцете и двамата биейки се се притъркулихме чак в хола. Накрая той се озова върху мен. Усмихна се. Усмивката му беше толкова сладка сега. Някак си се засрами но и също се радва че двамата сме тук и сега.
¡Ay! Esta imagen no sigue nuestras pautas de contenido. Para continuar la publicación, intente quitarla o subir otra.
Усмивката му стана още по широка. Толкова исках да разбера за какво си мисли. -За какво... Си мислиш сега? -Марийка!-засмя се като луд той тогава се обърнахме и аз бях отгоре. -Няма да ми говориш така! - рекох заплашително. -Извинявай... Сега ти си отгоре и си господарката... И ме възбуждаш до краен предел! -Ужасен си! - рекох и тогава се обърнахме и той беше отгоре. -Охх така е по добре! - истена той като се притисна много в мен а аз се ококорих. -К-какво? - попита той. -М-мокро...
