Мразя го

4.2K 245 3
                                        

-Добре... Значи трябва да стана двойкаджийка за да не му помагам-мислех план как да не съм с Джимин докато с Изи се прибирахме от училище.
-Не Мими. Какво ще стане толкова ако му помагаш? - погледна ме Изи
-Как така? Разказах ти че работим на едно и също място той е дявол! - исках да рева
-Мими това е шанс да се опознаете ти ще му помогнеш а кой знае... Може да станете приятели а и дори нещо повече... - каза Изи но аз реагирах и я ударих.
-Оф добре добре ще се опитам  но ако се държи грубо поствам оная снимка. И моля ти се не се прави на врачка това никога няма да се случи. - казах
-Но внимавай Мими може да ти направи нещо. - рече Изабел
-Готова съм на всичко - казах

Няколко часа по късно Мария отива на работа
Когато влезнах във библиотеката видях бабчето да дава някакви пари на Джимин. Но за какво са му?
-Здравейте-рекох възпитано
-Здрасти мила-каза библиотекарката.
Джимин не каза нищо и тръгна нанякъде. Аз го погледнах лошо.
-Не го обвинявай за лошото му държание. На него му е много трудно няма си никой. - рече бабчето а аз я погледнах объркано.
-Тоест?
-Ти не знаеш. Когато той е готов или ако иска ще ти сподели-рече жената а аз последвах Джимин.
-Хей-казах но все едно говорех на стената.
-Тези книги в отдел 41!-рече Джимин
-Но аз не знам къде е. - казах
-Ще те заведа-рече Джимин. Вървяхме натам като ставаше все по тъмно понеже навлизахме навътре във библиотеката.
-Знам че е нахално но.... Това което бабчето ми каза че си нямаш никой-той ме прекъсна
-Млъкни-каза студено той
-Но мога да ти помогна-рекох
-Никой не може да ми помогне най малко пък ти! - рече Джимин. Виждах как очите му се насълзяват.

||||ГЛЕДНА ТОЧКА ДЖИМИН ||||
Яростта напираше.Аз я блъснах в стената като я притиснах максимално. Дишането й се учести. Исках да си го изкарам. Исках да изкарам от себе си всичката мъка насъбрана в душата ми.

'''''ГЛЕДНА ТОЧКА МАРИЯ ''''
Беше ме страх от него. В този момент в главата ми бе пълна каша. Мислех си дали той ще ми направи нещо в този момент. Той плачеше сълзи се стичаха от очите му но в същото време виждах ярост... Много ярост. Тогава той ме целуна грубо аз се опитах да го изблъскам но той беше по силен. Той захапа устната ми от където потече кръв. След като успях да го изблъскам  от себе си той ме удари силно по лицето а аз се сгромолясах на земята. Избърсах кръвта от устата си. Край. Ще си плати. Ще си плати за всичко сторено.Мразя го.

Влюбена в злодея Mga kuwentong kahuhumalingan mo. Tumuklas ngayon