Влюбена в злодея

Мечтания мъж

-Хайде де искам да се гушкам! - каза с бебешки глас Джимин
-Остави ме!
-Просто ми кажи какво толкова те е страх от мен?
-Ами...
-Е?
-Страх ме е че ще ме изнасилиш против волята ми.-погледа на Мария се заби в земята а Джимин се засмя.
-Ти май нещо не разбра.. Но ще ти го повтарям. Обичам те. Не бих те наранил. Аз съм друг човек благодарение на теб, скъпа само и единствено моя.
-Оуу Джимин това е най-милото нещо което съм чувала някога.
-Е сега може ли да спя при теб?
-Не!
-Имай ми доверие! Моля теее!
-Добре де.
-Все пак съм ти мъж.
-Преовеличаваш.
-Не веднага щом завършим образованието си искам да вдигаме сватба.
-Добре хайде да лягаме защото скоро ще кръстиш децата ни.
-Права си.
С Джимин се мушнаха под завивките. На Мария и беше малко неловко но Джимин я прегърна и целуна вратът й а тя просто се разтопи в прегръдките му.
-Искам да запомниш думите ми завинаги-прошепна Джимин в ухото й. Тя несъзнателно се усмихна.
-Любовта ми към теб е неописуема.
Той я целуна нежно а тя се сгуши в него.

На сутринта
*** ГЛЕДНА ТОЧКА НА ДЖИМИН***
Събудих се. Беше някъде 8:00 часът затова реших да стана за да й направя закуска в леглото. Тя ме хвана за ръката.
-Искам да стоим цял ден в леглото! - каза сънено тя. Аз я целунах по челото.
-Не ставай от леглото сладурано. Идвам при теб след 5 минути.
Тя не отговори защото спеше аз изтичах долу и набързо направих палачинки. Бързо се качих горе и тя все още спеше. Погалих я по главата и тя бавно отвори очи.
-Време е да ставаш любов! Хайде ставай трябва да закусиш.
-Ойй Джимин нямаше нужда.. -не я оставих да се доизкаже като мушнах една палачинка в устата й.