Влюбена в злодея

Отрязан

-Съжалявам Джимин аз.. Утре ще излизам с Тен..
-Хъх разбира се..
-Какво?
-Нищо нищо.. - рече ядосано Джимин обърна се и започна да върви в другата посока като ритна едно дърво.
-Защо го отряза така? - каза Изабел
-Какво толкова казах!? Утре ще излизам с Тен точно заради Джимин! - казах и продължих да си вървя. Изабел ме настигна.
-Какво ти става? Кой те е карал да излизаш с Тен?
-Джимин.
-Хайде признай си това са само оправдания.. - рече Изабел
-Оф чао. - сопнах се влезнах в нас и тряснах вратата пред нея. В някой моменти ми мрънка ужасно много. Не искам да излизам с Джимин и толкова. Седнах да пиша домашните си за утре. Минаха три часа в учене. Мислех си дали да отида у Джимин за уроците. Неее. По добре утре когато не е толкова ядосан.
На другия ден
Беше голямо междучасие и с Изи ядохме закуските си. Покрай нас мина Джимин и беше прегърнал Леа. Двамата се мляскаха а той ме гледаше хитро. Устата ми беше отворена не мога да повярвам. Та той я мрази толкова много защо му е да бъде с нея?
-Мими добре ли си? - попита ме Изи
-Да, да.
-Цялата пребледня изведнъж добре ли си?
-Да добре съм ще пия малко вода и идвам-казах и отидох до тоалетната. Опрях се на мивката. Защо ми беше толкова зле? Не спирах да мисля за тях двамата. Беше ми толкова горещо все едно се рязтапям от топлина.
-Не мисли за тях.. ъхххх.. Не мисли за него... - казах си и се върнах при Изабел. Звънецът би и се върнахме в час.
-Марияяя? Марияяя? - рече господинът по биология.
-Д-да. - рекох
-Ти чу ли изобщо въпроса ми? - попита господина.
-Не моля... - той ме прекъсна
-Дай ми бележника си. Цял час си разсеяна и не слушаш урока ми.
Аз го дадох и се върнах на мястото си. Ударих се по главата.
-Спри да мислиш за него просто спри! - казах си и погледа ми се озова на Джимин. Той ме гледаше и се усмихваше...