Никой не го разбираше.Никой не разбираше мъката му. А тя търпеше неговия тормоз. Защото тя е влюбена в злодея във тази история. Когато тя се появи промени изцяло животът му♥
Мария:
Толкова дълго време се опитвах да го рязгадая. Накрая осъзнах той ня...
-Ако ми я обясниш... Ще те науча да танцуваш! - казах. Защоо? -Ти можеш да танцуваш? -Да имам голяма страст към това още от малък. Исках да се запиша на уроци по танци но нямах пари за това. Един ден което бях на спирката за да хвана автобуса си за училище бях усилил музиката на слушалките си на макс. Бях си купил един телефон със много спестявания имах и слушалки. Та бях усилил музиката и се огледах бях сам. Тогава започнах да танцувам като луд със мой собствени движения. Не виждах нищо наоколо слушах музиката и просто танцувах.Тогава усетих ръка на рамото си което ме вкара в реалността. Беше един мъж, който видя таланта ми. Бях голям късметлия този мъж беше приятел с директорът на една престижна школа за танци. И така той ме уреди там завърших с пълен отличен. Това ще ми помогне много когато Big Hit ме удобрят и най после с момчетата сбъднем нашата мечта. - разказах. Видях как нейните очи се насълзяват а аз просто й се усмихнах. -Не плачи за такива работи. Бебе такова. - рекох и ръката ми мина по меката й като коприна коса. -Е добре съгласна съм. Имам интерес към танците. Майка ми постоянно ме притиска да започна някакъв спорт защото съм била напълняла - извъртя тя очи и се огледа. -Еми... Дебела си!Ето защо не те харесвам! - рекох а тя сбръчка вежди. -Ти си един слабичък плъх без никакви мускули! - каза тя и се засмя. Тогава аз стегнах мускула на ръката си.
Ops! Esta imagem não segue nossas diretrizes de conteúdo. Para continuar a publicação, tente removê-la ou carregar outra.
-Пипни! - рекох -Ълл аз отивам да пия вода ей сега се връщам-каза тя и отиде в кухнята. Как избяга. Обясни ми задачата по друг начин и аз успях да я разбера. -Сега вече ми е в кърпа вързано да имам шестица! - казах -Да и... Ти ми беше обещал че ще ме заведеш да хапнем ако имаш шестица-лукава усмивка се появи на лицето й. -Не си спомням да съм казвал нещо такова-промълвих а нейната физиономия от щастлива се превърна във тъжна. -Защооо... - рече тъжно тя -Очевидно много обичаш храната! Споко само се шегувах ще излезем стига да ме изпитат утре. - казах и тя започна да скача от радост. -Искам да отидем в Happy или McDonald's! От кога не съм яла на тези меестаа... - каза замечтано тя почти й потекоха лигите. -Ехе още не са ме изпитали а ти вече си мечтаеш за срещата ни! - погледнах я с усмивка. Тя сбръчка вежди и направи муцунка. -Парк Джимин ти ще плащаш!
