Влюбена в злодея

Не можем да сме заедно

-Какво искаш да кажеш с това? - каза Мария
-Нищо - отдръпна се от нея Джимин. Потече сълза от окото му.
-Защо плачеш? - попита Мария
-Ние не трябва да сме заедно. Аз причинявам болка, а понеже съм страхливец не мога да ти кажа. Знам ще ме намразиш завинаги... - тя го прекъсна.
-Джимин каквото и да ми кажеш съм сигурна ще любовта ми към теб никога няма да изчезне.
-Не съм сигурен. Цялата ти любов ще се превърне в омраза.
-Джимин...
-Ти ме караш да се чуствам добре. Ти ме правиш по добър. Ти ме промени коренно вече не съм стария Джимин, но... Все още си оставам един тъпанар който не знае как да изразява чувствата си. Ние просто не можем да бъдем заедно и това не е заради теб, не е заради Тен а точно заради мен.
-Джимин веднага искам да ми кажеш какво става!
-Нали те бяха блъснали с кола...
-Ти от къде знаеш?
-Мария трябваше да разбереш това от самото начало... Още преди да те накарам да се влюбиш в мен.. Защото сега ще страдаш много.
-Какво общо имаш ти с катастрофата?
-Мария... Аз те блъснах с колата. Аз те заведох в болницата където после те оперираха... - плачеше Джимин на глас а Мария му удари плесница. Напълно заслужена. Мария не знаеше какво да чувства сега.
-Ти се превърна в най близкия ми човек... А заби нож в гърба ми.. - започна да крещи Мария.
-Казах ти че аз причинявам болка! Не искам да сме заедно защото ще съсипя живота ти!
-Идиот! Простак! Кретен! Глупак! Ти знаеш ли как се чувствам аз сега!? - викаше Мария. Приближи се към него и започна да го бие по гърдите.
-Защо ме накара да се влюбя в теб!? Защо си неустоимо красив а ме нараняваш толкова!? Защо сега трябва да те мразя!? Защо го направи??? - Джимин я хвана за ръцете.
-Тръгвай си. Тръгвай си и си намери някой който ще те прави истински щастлива. - Мария си тръгна плачейки а Джимин се сви в единия ъгъл. Не можеше да спре да плаче  в този труден момент в който той плаща за грешките си.Момчето беше наистина само никой нямаше до него...