Влюбена в злодея

По добър

Той целия се изпоти а очите ми се залепиха за хубавото му тяло. Капчици пот се стичаха по плочките му а лигите ми изтекоха. Той забеляза това и се усмихна самодоволно.
-Как ме зяпаш само.... А казваш че не ми харесваш тялото а?? - погледна ме мазно той. Аз въздъхнах. Погледнах часът.
-Трябва да отида на работа! - казах
-Аз ще дойда с теб да не си сама-рече той.
-Добре изчакай ме аз ще се преоблека.
Облякох това:

И слезнах долу.
-Хах кой ме зяпа сега! - казах и започнахме да вървим.
-Да не забравиш че утре ни е срещата! - каза той и ме погледна.
-Уф даа... - казах докато вървя
-Какво не искаш да излезеш с мен ли? - рече Джимин.
-Не просто... Все още не съм отрязала Тен.
-Пф ще го направиш как отряза мен.. - каза той
-Еми ще ми е трудно аз не обичам да се държа грубо с хората като теб - казах и тогава той ме прегърна.
-Спокойно знам че ще го отрежеш по най добрия начин и ще му кажеш че аз съм по добрия. - каза Джимин а аз го бутнах от себе си.
-Ти си по добрия? Не е вярно!
-Аз съм по добър от всички други.
Вече бяхме пред библиотеката и аз не му отговорих а отворих вратата.
Работата мина бързо и навън се стъмни.
-Мария искаш ли да те изпратя? - попита ме Джимин.
-Не  няма нужда навсякъде да си залепен за мен.
-Много е късно.. А ти сама по улиците... Не ми звучи много добре.
-Няма нужда Джимин цял ден бяхме заедно.. Трябва ми малко почивка от теб.
-Виж как ме отряза... - тогава Джимин направи муцунка.

-Добре, добре хайде да тръгваме! - казах и той скокна от радост. Вървяхме в тъмнината, улиците бяха пусти. Имаше пълнолуние. Беше много красиво. С Джимин седнахме да една пейка да си починем.И двамата бяхме загледани в чудното небе.

-Чудя се... - развали тишината Джимин.
-Да?
-Как съдбата ни събра заедно...