Никой не го разбираше.Никой не разбираше мъката му. А тя търпеше неговия тормоз. Защото тя е влюбена в злодея във тази история. Когато тя се появи промени изцяло животът му♥
Мария:
Толкова дълго време се опитвах да го рязгадая. Накрая осъзнах той ня...
Не се сдържах и погалих глаткото му и студено лице. Беше толкова крехък и нежен все едно всеки момент ще се счупи. -Просто... Просто се махни! - рече той отчаяно. Трепереше. Реших да се махна и да не го притеснявам. Легнах на леглото и проверих телефона си. Видях че Джимин ми е писал докато съм спала но не съм видяла: JiminBTS:
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
JiminBTS :Опитах се да си обясня задачите но съм твърде тъп за това.... Трябваш ми.... Това беше все едно съм някакъв предмет. Изпуфтях защото бе го разбирах това момче. Това което той ми разказа.. Че е вече сам.. Това е ужасяващо. Но не значи че трябва аз да понасям неговия тормоз и странно и неразбираемо държание. Снимката беше сладка хах....Но да много е тъп. Стана късно. Помислих че Джимин вече спи и не исках да го притеснявам и реших да си легна. Вече се бях унесла и чух силен вик. Стреснах се. Не знаех дали да проверя какво е станало защото страхът ми към Джимин беше огромен. Отворих леко вратата с четката си за коса в ръка. Бях готова да цапардосам някого. Чух още един вик от което подскочих. Беше от стаята на Джимин просто се престраших и отворих вратата. Видях Джимин спеше беше прегърнал одеалото и очевидно сънуване някакъв кошмар. Аз седнах до него и го погалих по главата. -Джимин... Събуди се! - побутнах го. Той се обърна рязко и ме обгърна с ръцете си като ме придърпа към себе си. Дишането му беше учестено все едно някой всеки момент ще го убие. Въпреки че спеше очите му бяха насълзени а устата му беше отворена и пресъхнала. Аз се отделих от него в опит тихо да избягам от него и се получи. Станах от леглото но той се протегна и ме хвана за бедрата при което аз паднах на леглото. Придърпа ме плътно до себе си и аз усещах тялото му. То беше студено. Аз поставих глава на гърдите му и се заслушах в пулсът му. Джимин спеше и продължаваше да сънува. Следях тупканията на сърцето му. Беше толкова бързо все едно някой го гони. Изведнъж пулсът му се забави. Сърцето му започна да тупти спокойно. Тялото му вече бе беше студено беше топло. Ръцете му хванаха мойте. Сърцето му започна да бие ритмично. Все едно пееше песен...
