Влюбена в злодея

Спящият красавец

-Джимине веднага излезни! - казах заплашително.
-Ама аз искам да спя в стаята ти! - излигави се той. Вече започнах да се плаша.Ами ако ми направи нещо?
-Оф остави ме да спя! - избутах го грубо от леглото и след това го сритах през вратата. Затворих я оправих се и си легнах.
На сутринта
Събудих се.
-Защо не съм си настройла алармата? - казах притеснено и погледнах телефона си. Ехх събота е. Но Джимин веднага ми провали настроението. Когато се надигнах да стана видях спящият Джимин до леглото ми.

Беше с полу отворени очи но не реагираше което значи че спи. Не това не беше сладко това беше зловещо. Кой нормален човек ще спи до леглото ти!?Как се е промъкнал без да го усетя!?Гледах го така няколко минути и се чудих какво да правя. Накрая  го  повдигнах. Толкова е слаб а защо тежи толкова!? Вдигнах го едвам едвам и го сложих на леглото да спи. Спеше дълбоко дори не се събуди въпреки че ударих главата му в леглото. Той се размърда и се вгуши в одеалото. Това беше вече сладко.

Слезнах долу и му направих сандвичи за после. Аз не бях гладна. Мина половин час а той още спеше.
-Телефонът ми е при Джимин! - казах си. Качих се горе промъкнах се покрай него. Хвана ме за ръката и рязко ме дръпна при което се стреснах. Озовах се на леглото по гръб до него.
-Защо спеше до леглото ми нахалник такъв? - попитах и двамата гледахме в тавана.
-За да те пазя-каза той
-От кой?
-От мен.
-Как така? Що за човек със психически проблеми си ти?
-Еми... Аз съм уникален.
-Не ти си странен.
-Уникален.
-Странен.
-Уникален.
-Странен.
-Уникален.
-Странен.
-Отивам до тоалетната!И съм  уникален! - рече изведнъж той. Беше рано сутрин. Сложих си слушалките и докато той си вършеше неговите работи аз слушах музика. Минаха около 20 минути и той не излизаше от тоалетната. Отидох до вратата и почуках.
-Джимин.. Добре ли си? Нуждаеш ли се от нещо?
-Н-не а-аз... И-имам р-разтройство...