Влюбена в злодея

Глупачке

Стоях на студения стол и чаках да ми кажат как е. Съвестта ме убиваше. Аз съм голяма идиотка защо не дойдох по рано това нямаше да се случи. Излезна докторът. За моя изненада беше същия доктор който  ме беше оперирал след катастрофата. Аз му се усмихнах широко защото се радвах да го видя.
-Здравейте доктор Джанг! Как е Джимин? - поздравих го.
-Пациентът е добре. Превързахме китките му. Ако е стоял още в това състояние е можело да загуби живота си така че момчето е имало късмет че сте го намерили. Вие сте спасили живота му.
-Благодаря ви! Вие как сте? - казах
-Добре съм. То трябва да ви споделя нещо. - стана по сериозен докторът.
-Да какво има? Нещо свързано с Джимин? - притесних се
-Донякъде. Моля ви не му казвайте за това което ще ви кажа. - рече той
-Добре няма проблем.
-След като ви бях оперирал заради катастрофата това момче ви беше завело в болницата. Стоеше много дълго време докато се оправите. Младежът беше изключително притеснен за вас. По странното е че ми каза че е ваш брат след това изчезна а малко по късно родителите ви казаха че вие нямате брат. - каза докторът а аз се замислих.
-Благодаря ви още веднъж! - казах
-Ще бъде изписан след часове само трябва да оправим документите и той да се събуди. Момчето има ли настойник който да подпише? - рече докторът
-Всъщност нищо не знам. Моят подпис ще бъде ли полезен? - рекох
-Да - каза и аз се подписах.
  Докторът ме пусна във стаята на Джимин. Той спеше като бебенце. Седнах тихо до него и потънах в мисли. Но какво общо има той с катастрофата? Има ли родители? Защо се е представил за мой брат и е прерязал вените си?!
-М-мария-извади ме от мисли Джимин
-Джииимиин! - плеснах със ръце бях много щастлива че той се събуди.
-Чувствам се много зле-рече той
-Ами като си прерязваш вените безразборно добре ли ще се чувстваш?! - започнах да му се карам
-Няма смисъл да живея... - обърна глава той
-Какви ги говориш бе глупако!!?Как може да отнемеш нещо дадено ти от Бог! - рекох а той започна да плаче. Виждах неговата болка и ярост в очите му.
-Защо плачеш? Защо си толкова нещастен? - рекох
-И какво ще направиш глупачкее?! - рече през сълзи той.
-Ама какво бебе си?! В болница си имаш проблем и не искаш да го споделиш за да ти помогна?! Що за човек си ти?!
-Никой не те е карал да ми помагаш! Аз те мразя ужасно много малка глупачке!