Влюбена в злодея

Тъпи въпроси

-Оу.. Ъми искаш ли още хартия?
-Не има достатъчно.
-Извинявай аз вече съм готова за срещата и ще те чакам - рекох и седнах пак на леглото. Тогава от тоалетната се чу силен звук на пърдене.Аз покрих устата си с ръка защото щях да избухна в смях. Стоях така още време и отидох пак на вратата.
-Джимин... Да извикам ли доктор?
-Не, не коремът ме болии - рече тежко той. Какво да правя!? Обадих се на Изабел като я послъгах ще мен ме боли коремът. Защото ако разбере че Джимин е бил у нас и е спал у нас веднага ще каже че сме правили секс. Ще й го кажа но не сега. Тя ми каза за някакви хапчета и отидох в близката аптека и ги взех. Отидох пак при вратата на тоалетната.
-Джимин взех ти хапчета.
-Нямаше нужда!
-Хайде вземи. - рекох отворих вратата леко и му ги дадох. Не след дълго той излезна.
-Помислих че ще живееш там. - казах леко ядосано цял ден го чаках да се изсере. Той ми застана на колене и ми направи физиономия.
-Това е от храната квото сготви вчера.
-Не е вярно иначе досега и аз да бях в тоалетната. - казах
-Е за излизаме-каза той.
-Какво навън се стъмни докато те чакам! - ядосах се.
-Знам едно прекрасно място което е много красиво вечер! - каза той.
-Ем не знам...
-Хайде! - рече той и започна да рови из гардеробът ми и взе одеало.Аз взех една голяма кошница, направих сандвичи и взех напитки. Излезнахме навън а Джимин викна такси. Пътувахме около 20 минути и не спрях да се чудя къде отиваме.
-Къде отиваме? - попитах
-Ахх Мария за стотен път ме питаш ще разбереш!
-Добре де.. - сопнах се и започнах да гледам прозореца. Само дървета.
Скоро пристигнахме а Джимин плати на таксиджията доста солена сума понеже пътя не беше кратък. Влезнахме в една горичка. Вървяхме пет минути и започнах да се плаша. Да такава съм, но аз простачката трябваше да се съглася да ме води толкова късно в гората,много добра идея.
-Джимин...
-Да?
-Кога ще пристигнем най-после?
-Скоро.
-Защо сме в гората толкова късно?
-Ще спреш ли да ми задаваш тъпи въпроси!?
-Но защо ме водиш в гората токова късно? - повиших тон.
-Искам да видиш едно място! - отвърна той също високо.
-Не ти вярвам!Искаш да ми направиш нещо!Ще ме изнасилиш! - изкрещях и тогава той се приближи към мен. Аз го избутах, но в този момент той ме метна на гърбът си като чувал картофи. Удрях по гърбът му след това ударих лицето му с кракът си но не той не мърда. Носеше ме така известно време и чух шум на вълни. Той ме остави нежно на земята и постели одеалото. Очите ми се заковаха във приятната обстановка.

Беше вечер а небето беше натрупано със звезди. Стоях вцепенена и гледах красотата през себе си.
-Т-това не е истина-рекох
-Истина е... В най-тежкия момент от живота ми аз прекарвах найстина много време тук...