Влюбена в злодея

Нов дом

-Джимин? - въпросната фигура стана пред нея.
-Да? - рече Джимин. Мария се вгледа в него. Той трепереше а устните му бяха сини от студа.
-Защо спиш на пейката?
-Не е твоя работа.
-Не се учудвам на ината ти.... Просто ми кажи.
-Няма. Ти пък какво правиш толкова късно навън госпожичке?
-Изабел е зле и искам да я видя. Сега ти отговори на въпроса ми.
-Взеха ми къщата. Затънах в данъци, който не мога да платя. Затова вече работя на три места.
-Вечерта е студена. Ела да преспиш при мен.
-Остави ме. Нашите пътища се разделиха, но любовта ми към теб не може да спре колкото и да искам.
-Джимииин... Защо го правиш толкова сложно?
-Защото така си искам.
-Виждам че премръзваш ела на топло при мен.
-Добре де.
Двамата се запътиха към къщата на Изабел. Завариха я в леглото със леген.
-Той какво прави тук? - попита изненадано Изабел.
-Взели са му къщата заради данъци. Тази нощ ще преспи при мен защото.... Навън е много студено не може да спи на улицата-каза Мария и даде лекарствата на Изабел. Тя ги гледаше и двамата странно и си мислеше че тази вечер може би ще стане нещо между тях.
-Къде е тоалетната? - попита Джимин.
-На първия етаж вляво-упъти го Изи и той слезна долу.
-Май май.. Съдбата ви събра..
-Изи една нощ! Спеше на пейката горкия... Толкова много преживя..
-Ти можеше да умреш заради него! А сега го приютяваш в домът си!
-И представа си нямаш колко му е трудно!
-А ти защо не му простиш и не бъдеш до него?
-Изабел искам да те шибна.
-Ти по един такъв егоистичен начин се опитваш да му отмъстиш за това че той не ти прости  че Тен те целуна.
-Не е вярно...
-Големи сте инати и двамата. Всеки на неговото. Не може цяла вечност да се сърдите един на друг.

😍~😍~😍
Wattpad ми правеше доста проблемчета докато кача тази глава... Но какво ли ще стане тази нощ когато Джимин и Мария са напълно... Сами?