Влюбена в злодея

Заем

-Джимин моля те искам малко да си почина имам операция - той ме прекъсна като ми удари шамар. Аз  хванах  бузата си.
-Това че за секунда съм се държал с теб горе долу добре не значи че ще е така за напред. Ставай! - изкрещя той. Аз се изплаших от викът му и станах да подреждам.
-Какво става тук деца? Какви са тези викове? Много добре знаете че в библиотеката се пази тишина! Джиме само твоите викове чувам!
-Извинете бабче-рече Джимин и сведе глава. Малка усмивка се появи на лицето ми. Бабчето отиде на мястото си а ние продължихме с работата си. Защооо този ден е толкова дълъг. След като свършихме със работата  приключвахме.Аз открих една книга но не знаех към кой отдел принадлежи към този с ужасите или към трийлърите. Започнах да търся Джимин. Мислех си че пак ще ме обижда но вместо това го заварих седнал на стола четящ книга. Това беше идеалния момент да му го върна тъпкано.Снимах го как чете книга и плана ми беше да го кача във фейсбук и да го разпространя. Джимин освен че беше много известен и желан беше и пример за лошо държание и за неучене. Сега като го кача във фейсбук всички ще видят какво,, лошо момче'' е той. И не само това всички ще му се подиграват че работи във библиотека. Е нямаше веднага да постна снимката само трябваше да изчакам идеалния момент. Оставих момчето да си чете на спокойствие мушнах книгата някъде и си тръгнах. Не исках да говоря с това нагло същество.
^^^^ГЛЕДНА ТОЧКА ДЖИМИН ^^^^
Докато четох една книга която ми взе окото телефонът ми звънна. Беше докторът на баба ми.След това отидох при бабчето за да се сбогувам с нея.
-Бабче къде е Мария? - казах аз
-Тя си тръгна Джим.
-Бабче... - рекох
-Какво има?
-Може ли заем? - казах
-Пак ли искаш?
-Моля те обещавам ще ти го върна малък е ако трябва месеци ще работя безплатно.
-Добре дете. Как е баба ти?
-Много е зле. Трябва да й правят операция защото се влошава а аз нямам пари за това. - погледнах в земята. Толкова ме беше срам от това.
-Спокойно аз ще ти дам колкото пари ти трябват. Надявам се че баба ти ще се оправи.
-Не няма.
-Как така?
Аз мълчах.Не исках на никой да казвам.

====ГЛЕДНА ТОЧКА НА МАРИЯ===
Седмица по късно. Мария е пак на училище.
Когато влезнах в класната стая Изи скочи отгоре ми и се радваше че вече няма да е сама. А за,, здрасти'' Джимин ме изблъска при което паднах. Станах и се изтупах. Видях във очите на Джимин невиждана болка.
-Какво ме гледаш плъх такъв? Сигурно ще ме заразиш със краста само като ме гледаш! - изсмя се Джимин, целия клас започна да се смее. Четвъртия час математика започна. Аааааааа ненавиждах я. Изпитваха Джимин на дъската.
-Мария да реши задача 10!-рече госпожата а аз грабнах маркера да решавам. Беше супер лесна задача а задачата на Джимин беше за слабоумни. Но Джимин и  мъничко мозък няма. Аз си седнах на мястото със шестица а Джимин със двойка защото не успя да я реши.
-От утре искам Мария да помага на Джимин със домашните.Джимин ако не видя напредък няма да минеш класът-рече строго госпожата. Джимин щеше да получи инфаркт а аз щях да повърна манджата си....