Влюбена в злодея

Домат

Двамата не спряхме да се смеем в колата като обсъждахме другите.
-Ние сме злобна двойка идиоти! - каза през смях тя.
-Да.. Нямах си и представа че мога да ти споделя толкова неща... И заедно да се забавляваме. - рекох
-Доста се сближихме-погледна ме тя. На мен ми стана неловко и забих поглед в пътя.
-Хах изглеждаш като някакъв домат.... Много ли те е срам от мен? - рече тя.
-Не.. Аз не те харесвам или нещо такова...
-Добре.
Скоро пристигнахме и се заехме за работа.
-Здравейте деца!-поздрави ни библиотекарката и ние също.

/////////ГЛЕДНА ТОЧКА МАРИЯ///////
Докато Джимин чистеше аз бях седнала на един стол и хиляди мисли минаваха през главата ми. Основната беше защо Джимин започна да се държи добре с мен? Спря да се държи грубо откакто ми сподели всичко това са живота си. Сигурно той щеше все така да ме мрази ако не бях проявила интерес и голям инат към него.
-Джимин...
-Да?
-Кой друг знае за живота ти освен мен?
-Ама ти си любопитна глупачка...
-Еееее!
-Добре добре. Ти и момчетата. Не мисля и да споделям на друг. Всички ме знаят като така нареченото лошо дяволче на училището. Аз съм жестокия секси пич по който момичетата си падат и не трябва да показвам никаква слабост. Трябва да мачкаш хората за уважение.
-Да прав си.
-Държа се добре само с приятелите си. И представа си нямаш колко много са ме тормозили в училище... Вече не искам да съм мил с никой.
-Разбирам те.
-Ти... Прочете ли онази книга? - попита ме той.
-Не все още на краят съм.Героите се влюбват като във всяка друга романтика...
-Толкова мразя любовта. Знам, знам звуча като пълен идиот но никога не съм се влюбвал в момиче истински. Ненавиждам любовта на хората.
-Уоу...
-Мога да ти споделя и други депресиращи мисли... - почеса се неловко зад вратът.
Скоро свършихме работа и се прибрахме по домовете си.

На другия ден
Чувствах се по добре от всякога. Може би защото с Джимин се сближихме и не очаквах от него да ме тормози. Защото... Аз видях добрата му страна. Но не. Твърдо греша... Докато си вървях в коридора заварих Джимин, който спуква от бой едно момче. Да спомних си момчето което играе футбол май се казваше Тен правехме заедно проекта по  биология. Е аз го направих този тъпанар беше на дискотека. Прост, напомпан мухльо.
-Абе Джимин остави го! - хванах го за раменете исках да го разтърва защото.. чесно казано не исках да бъде наказан, исках да го предпазя.
-Мария остави ме! Не ми се бъркай глупачке такава! - изръмжа ми насреща той.