Потомство на Величието

Глава 7

-7-

Понеделник.

През април в Кидлингтън рядко беше по-топло от петнадесет градуса, но тази вечер термометърът непоколебимо отчиташе седемнадесет. Алфред Харди дочиташе статията в „Оксфорд Мейл" за новооткритата зоологическа градина в Кидлингтън. Трудно е да се каже, че вниманието му бе насочено изцяло към текста, но пък вече знаеше за какво ще използва първия си половин свободен ден, заедно с 12-годишния си син Бенджамин.

Чаша чай беше на една ръка разстояние от него, а ароматът на придаваше на цялото помещение изключително уютно усещане. Алфред отново се размечта за бъдещето си на новата работа и, по-прагматично, за пътуването с багажа му утре.

Два възстарички куфара стояха отворени на дървения под до леглото. На места кожата беше започнала да се разкъсва, но все още излъчваха достолепие. Алфред ги купи преди доста години, когато работеше при друг заможен аристократ и често пътуваше с него по работа.

Почукване на вратата го извади от вдъхновеното му мечтаене. Секунда по-късно през процепа се подаде усмихнатото лице на майка му – Алис – която го подкани да дойде при останалите на вечеря.

- Идвам, мамо. – тихо отвърна Алфред, разтърсвайки глава, за да се върне отново в реалността. Сетне затвори вестника, хвърли го небрежно на леглото си. Отпи глътка от все още топлия чай, върна порцелановата чаша обратно на бюрото, изправи се и излезе от стаята си.

В скромната трапезаря вече бяха родителите му и малкият Бен. Общото настроение беше трудно за описване – странна смесица между вълнение за успеха на Алфред и новото начало, но и доловима тъга за това, че ще напусне дома в търсене на новото си място под слънцето.

- Готов ли си с багажа, татко? Мога да ти помогна след вечеря, ако имаш нужда. – предложи Бен и погледна баща си с цялата синовна обич на света.

В отговор баща му му разроши косата и добави:

- Ти по-добре си напиши домашните, малкият. Нали не мислиш, че сега с баба ти ще ти се разминава така, както ти се получаваше с мен?

Ледът или по-скоро скрежът в ситуацията беше разчупен и всички искрено се разсмяха.

- Алфред, по кое време ще те вземат утре? И какви са плановете от тук нататък? Кога пак ще си дойдеш? – премина на важните въпроси Алис.

- Сър Уитакър ме очаква в ранния следобяд. Разбрахме се с Дейл да дойде тук към 11ч., да видим последно какво ще взема сега и какво – следващия път. Имам право на половин ден почивка всяка седмица и един цял ден месечно. Мисля обаче да не бързам с използването им, поне в началото...

- Добре си решил, синко. Първо привикни към новата обстановка, почувствай се на място. А и не се показвай пред стария Уитакър като мамино синче. – подкрепи го баща му Майкъл, въпреки укорителния поглед на съпругата си.