Потомство на Величието

Глава 12

-12-

Кидлингтън, Англия

Ноември 1931г.

Лятото, пък било то и английско, отдавна беше в историята. Годината почти се изтърколи. Главната улица в Кидлингтън беше изпълнена с оживени местни, облечени в дебели, топли дрехи. Рехавите снежинки без жал щипеха лицата им, но предпразничното настроение се усещаше дори и в това малко градче.

Традиционно най-оживено в този период от годината беше магазинчето на Хари... Едва ли някой, освен най-близките му, знаеше фамилното му име. За всички това си беше просто Хари, с магазинчето.

Винаги през последните над 35 години бившият съученик на Майкъл Харди зареждаше най-интересните, вълнуващи и мечтани от всички деца коледни играчки. Тази година най-търсена беше новата кукла на Мики Маус, а косите на родителите направо се изправяха, когато децата им искаха от боичките в тубичка, с които се рисува с пръсти... Най-често по дрехите или стените вкъщи. Популярни бяха и бебешките куклички, които се продаваха три за паунд.

Алфред Харди се разхождаше по главната улица, държейки за ръка 12-годишният си син Бенджамин. Докато хлапето беше заровило двете си ръце в цял куп пластмасови пистолети, Алфред се загледа в малко момиченце, в зелена рокля, което държеше в ръката си половинметрова кукла с досущ същата зелена рокля и с умолителен поглед уговаряше майка си да й я купи. Жената беше облечена скромно, а в очите й се четеше тъга. Цената на куклата, очаквано, беше непосилна за жената – един паунд, колкото надницата й за три дни. Двете излязоха от магазина, момиченцето не роптаеше, явно бе свикнало, че не може да получава всичко, което пожелае. Дори рядко можеше да получи каквото и да било.

Алфред отвърна поглед от вратата на магазина и потърси сина си с очи. Докато вървеше към него по тесните пътечки, обградени отвсякъде с цветни, празнични играчки, мъжът отново се замисли за нещо. Градчето определено растеше и се развиваше със зашеметяващи темпове. Та нали едва миналата зима можеше да се закълне, че по главната улица имаше вероятно една трета по-малко хора. Зарече се да поговори със стария Уитакър и да опита да направи нещо полезно за родното си място.

Бенджамин беше харесал пластмасов пистолет с кожен кобур. Баща му се разплати с дамата на касата и се запъти да поздрави Хари, който подреждаше детски книжки за оцветяване в един отдалечен ъгъл.

- Хей, Хари! Как я караш? – ведро поздрави по-младият мъж.

Обръщайки се, бившият съученик на баща му веднага го позна. Червендалестият, нисичък и възпълен дядка с изключително живи очи прегърна Алфред, сетне приклекна за да поздрави сина му.

- Радвам се да те видя отново в града, момчето ми.

Хари така и не бе успял да създаде семейство, нямаше деца. Е, имаше една „жена до себе си", с която живееха зеедно. Затова отдаваше цялата си енергия да прави всички деца в градчето щастливи. Печалбата му от магазина беше минимална, той искаше всички играчки да са на максимално достъпни цени, за да вижда повече и повече усмивки по детските лица, а и облекчение на тези на родителите им. Бейби бумът в Кидлингтън и множеството приходящи нови жители бяха добре дошли за Хари и неговият бизнес процъфтяваше с всяка изминала година, пазейки ниски цени.