Глава 17

18 5 9
                                    

Не ме мразете...

-17-

Лондон, Англия

24 декември 2010г.

Дядото на Сидни беше посрещнал гостите си, настаниха се на поизтъркания диван в хола, а старият мъж с очаквания блясък в очите разглеждаше часовника, който току-що беше получил за празника – военен „Елджин" от Първата световна война, сребърен, но белезите на годините ясно се бяха отпечатали по корпуса. Треперещите му ръце го въртяха, а уморените очи – оглеждаха от всички страни.

- Дядо, ние ще отидем да направим чай и се връщаме да си поговорим. Знаеш ли, наскоро се чухме с леля Каралайн, планират да ни гостуват в Англия през пролетта.

- Донесете и шоколадовите бисквити, в шкафа над микровълновата фурна са. – помоли побелелият слаб мъж, като дълбоко се закашля и се изправи да поеме чист въздух от отворения до него прозорец.

Докато двамата съпрузи подготвяха подноса за чай и чинийките с бисквити, от хола се чу вик:

- Сидни!...

Секунди по-късно жената се появи, за да провери от какво има нужда дядо й. Но беше късно. Деветдесет и две годишният Бенджамин Харди се бе свлякъл бездиханен до фотьойла, държейки в ръката си пожълтял лист хартия, навярно откъснат от тефтер.

Потомство на ВеличиетоNơi câu chuyện tồn tại. Hãy khám phá bây giờ