Потомство на Величието

Глава 8

-8-

Май 1931г.

За поредна сутрин Алфред се събуди преди звъна на будилника върху нощното шкафче. Каква радост му даваше тази работа, с какво неподозирано удоволствие ставаше всяка сутрин в последния месец, чакайки новите предизвикателства и пулсиращата жизненост на реалността.

Погледна будилника: шест и десет сутринта. Задълженията му в къщата вече бяха избистрени и никое от тях не налагаше подобно ранно пробуждане, но нещо вътре не му даваше да се излежава повече, да пропилява ценното време.

Сър Уитакър беше спазил обещанието си и го настани в апартамента на втория етаж в къщичката за служители на имението. Алфред направи някои „подобрения" в пространството, с нова стена раздели помещението за спалнята на две части, скри двойното легло зад параван, а останалата част обособи като всекидневна – с малка дървена маса и два стола до нея. Когато времето навън беше дъждовно пиеше сутрешното си кафе тук, а когато сутринта беше топла и обещаваща си правеше разходка. Именно това планираше и за днес.

Отвори прозореца до леглото си и вдиша от свежия пролетен въздух с пълни гърди. Загледа се в далечината, докъдето му стигне погледа, а после се отправи към банята за бърз душ.

Както всяка сутрин, слезе по скърцащите стълби към долния етаж внимателно, за да не събуди останалите. Бърни още хъркаше блажено от стаята си, все пак беше на работа на портала чак от седем и трийсет. От стаята на Дейл не се чуваха такива смущаващи звуци, но Алфред беше сигурен, че младият мъж също все още е във вълшебния свят на сънищата.

Каква беше изненадата му, когато видя Дейл до автомобила, старателно лъскащ предната броня.

- На какво се дължи този внезапен прилив на сутрешна енергия, млади момко? – ведро подхвърли Алфред.

- Не питай... – изражението на Дейл показваше, че би дал всичко за още няколко минути върху удобната възглавница. – Днес Уитакър ще пътува до Лондон, ти също ще дойдеш с нас. Преди това пък трябва да отида до Оксфорд за някакви документи за срещата с министър-председателя...

- Важна клечка е нашият господин, значи. Среща на Даунинг Стрийт, казваш. Кога трябва да потеглим?