Потомство на Величието

Глава 21

1 януари 1932г.

Англия

Семейство Харди нямаха телевизор, не бяха и любители на ежедневната преса, но все пак разбраха за водещата новина може би преди всички почитатели на печатните издания.

Още в шест и петнайсет сутринта лъснатият до блясък автомобил на Уитакър паркира на пътя пред дома на Алфред. Дейл Банкс почука на вратата, за негов късмет след няколко минути отвори самият Алфред, по пижама, загърнат в одеало, което явно бе взел със себе си от леглото.

Мислейки, че сънува, виждайки Дейл толкова рано сутринта на Нова година, мъжът търкаше яростно очите си, за да се върне по-бързо в реалността.

Покани по-младия си колега на масата в трапезарята и се зае да прави кафе, докато слушаше забързания му разказ. На баща си, който се подаде от стълбището за да провери кой ги е навестил толкова рано обясни, че няма за какво да се притеснява и да се връща в спалнята си. „Дейл Банкс", помисли си старият човек, „що-годе свестен ни е първият посетител в дома за Новата година", след което доволен се върна на топло до съпругата си.

- Сър Уитакър днес ще бъде обявен като новият Министър-председател на страната, Алфред. Явно това е била голямата новина, която ни каза, че очаква. Не съм много сигурен защо и как въобще това се случи, но Кралят е подписал документите снощи. Доналд МакНикъл ще напусне Правителството и лидерството на партията, а в оставащите около месец и половина до редовните избори Уитакър ще е начело на Кабинета. Изглежда сам си е събрал най-необходимото, утре сутринта заминаваме за Лондон, ще се настани на Даунинг Стрийт 10.

Все още невярващ в какъв свят се е събудил, Алфред потърси пояснение или по-скоро потвърждение на това, което беше разбрал до момента:

- Казваш, че Бърнард Уитакър е Министър-председател на Великобритания, утре се мести от имението си на Даунинг Стрийт, а ние отиваме с него и продължаваме да работим в екипа му?

- Точно така. – с кимване потвърди Дейл. – Освен ти, Фреди и аз, в Лондон отива и Кларинда, знаеш я – счетоводителката на Уитакър. Тя ще е Началник на Екипа му, доколкото дочух от един негов телефонен разговор.

След като преглътна последните капчици от ароматното си кафе, Алфред вече се беше поокопитил. Дори успя да се пошегува:

- Е, само това ли. Няма ли да ни уреди с по някое министерско кресло?

- Министър на вътрешните работи... Ще ти отива, а, приятел? – включи се в тона по-младият мъж и изправяйки се от масата добави – Ще те чакам в колата, грабвай куфара и да тръгваме, че старият ще ни изцеди в идните дни.

Усещайки, че леко е изгорил небцето си с врялото кафе, Дейл се загледа в парата, която все още излизаше от недоизпитата му чашка. „Как този тип изпи своето почти на екс...", прошепна си той, сетне разтърси глава и затвори вратата на къщата след себе си.

Пътуването им от Кидлингтън до Келмсот премина почти изцяло в тишина. Ефектът от кафето на Алфред беше доста краткотраен и той отново едва държеше клепачите си отворени. Дейл обаче почти се беше ококорил, държейки волана.

- Да питам ли в колко си станал днес? – подхвана Алфред.

Горчива гримаса премина по лицето на шофьора, след което отговори:

- Честно да ти кажа, не съм спал. Откарах Уитакър до Лондон снощи, малко след девет вечерта май беше, когато тръгнахме обратно за имението. Десет минути преди да дойде трийсет и втора акостирахме в двора. Старият ме покани в кабинета си, там вече бяха Фреди, Кларинда й мъжа й...

- Чакай, Кларинда е омъжена? – прекъсна го Алфред и в миг осъзна колко непремерено е постъпил.

- Откъде да я знам, беше с някакъв мъж... Слушай сега. Тези тримата гледаха речта на Краля по телевизията, страшна работа е тази технология, казвам ти. Уитакър искаше първи ние да разберем какво ще каже Кралят, свързано с Правителството. Докато успеем да осъзнаем какво ни каза, по телевизията повториха същото послание, настъпи Новата година, май пихме някакво шампанско набързо. Казвам ти, всичко ми се завъртя в някаква цветна спирала и стана толкова бързо...

Странно защо, но от цялата тази история в съзнанието на Алфред най-дълбоко се беше забила възможността Кларинда да е омъжена. Не, че изпитваше нещо към нея. Всъщност, не беше сигурен дали и какво изпитваше, но му беше много приятно да е в нейната компания, особено в редките моменти, когато оставаха само двамата. Дамата беше изключително начетена, а Алфред не оставаше по-назад с всичко, което знаеше от работата си в домовете на други аристократи, а и от завидно богатата си обща култура. Четиредесет годишната жена изглеждаше много привлекателно в стегнатите си костюми, нямаше вид на традиционната суха счетоводителка, които Харви беше виждал доста в „предишни животи". Живите й очи и грациозни движения бяха достатъчни, за да привлекат вниманието на джентълмена в Алфред. Беше ли възможно тя да е обвързана?

Рязко взетият завой към подхода за имението избави по-възрастният мъж от тези му мисли. Дейл явно нарочно ускори скоростта, за да създаде впечатление в началника си, ако той гледаше от някой прозорец на кабинета си, че е бързал за да пристигнат възможно най-скоро.