Потомство на Величието

Глава 26

-26-

8 януари 2010г.
Лондон, Англия

Семейство Шефър вече бе успяло да се отърси от шока от загубата на дядо Бенджамин Харди. Смъртта го застигна на Бъдни вечер, масивен инфаркт. Именно той бе поел изцяло грижата за Сидни, докато амбициозните й родители бяха твърде заети с търсене на личната си реализация из финансовите центрове на Европейския съюз.

Тя все още беше в отпуск, мениджърът й прояви разбиране към моментната й ситуация. Все пак служител, потънал в такава горчива скръб нито бе от най-продуктивните, нито бе добра компания за останалите в офиса на банката. А и тя си го бе заслужила, полагаше дълги часове извънреден труд в клона, когато се налагаше, без никога да го постави на въпрос. Сега Сидни Шефър си почиваше вкъщи с много чай, още повече кафе, още повече шоколад и исторически филми – хобито й, за което преди не й оставаше никакво време.

Дийн Шефър бе в книжарницата си. Дните след Коледа и Нова година винаги бяха много слаби за магазинчетата, но пък силният декември компенсираше спокойно спокойният период. Погледна за пореден път телефона си – 11:52. Бяха се уговорили със съседа му по търговска площ Стивън (с офисчето за всякакви услуги) да обядват заедно. Стивън отваряше едва днес след празниците и имаха доста да си разказват кой как е прекарал.

Книжарят използва спокойствието, за да подреди новите заглавия, които беше заредил, да поразчисти залежалите книги и да определи коя с какво намаление да пусне, за да се продаде. Отвори дебелия си тефтер с кожена подвързия и продължи да записва вътре коричните цени, отстъпките и каква крайна цена се получаваше. Имаше доста приложения за това, при това безплатни, но Дийн беше почитател на „хартиения носител" – истински носител на заряда и тази неподатлива на категоризиране двигателна сила на собствениците на малки книжарнички.

Звънчето на вратата, което оповестяваше влизането на посетители, в случай че Дийн се беше забутал в някой далечен край на помещението, се събуди за живот.

„Брей!", помисли си търговецът, „Трети посетител за днес.", след което с отработено изражение приветства двамата високи мъже в тъмни костюми и слънчеви очила, вдигнати на твърдо фиксираните им коси.

- Господин Шефър, сър. Казвам се Йахмейсер, лейтенант от Столичната полиция.

- Лейтенант О'Хара. – представи се и вторият, по-висок и изпит полицай.

Изражението на Дийн се промени и изведнъж той стана сериозен, усети хлад и предположи, че видимо е пребледнял.

- Бихме искали да зададем няколко въпроса, ако е удобно да ни отделите малко време. Няма да отнемем повече от двайсет минути. – продължи Йахмейсер и без да чака покана или потвърждение, че може да останат, се настани на единия фотьойл в дъното на книжарницата, а О'Хара не се забави да го последва.

„Бягай без мен, излезе ми малко административна работа" – Дийн информира Стивън за промяната в плана със съобщение в WhatsApp, сетне се присъедини към строгата компания, която го очакваше с нетърпение.

- Става дума за покойния ви тъст, сър. За Бенджамин Харди. Имаме съмнения, че е участвал в схема за измами, но преди да продължим с разследването по официалния ред, искахме да проговорим някои неща с вас и да проверим някои факти. Вече се срещнахме със съпругата ви, но съм сигурен, че е спазила молбата ни и не ви е предупредила за това.

Дийн сухо преглътна и успя само да кимне, след което се пресегна към чаша с вода, на дъното на която имаше количество за не повече от две глътки и жадно ги изпи.