Потомство на Величието

Глава 6

-6-

Алфред Харди беше на седмото - не - на осмото небе. Беше спечелил работата! При това по най-добрия начин, натривайки носа на стария аристократ. Наистина, нищо не се случваше просто така, без да има причина. Помисли си, че трябва да намери преподавателя от влака и да го черпи бири. Поне три.

- Ти си бил страшен, приятелю! Пазеше си козовете за накрая, а? Стреляш, когато най-малко очаква. Честно да ти кажа, много се радвам, че Уитакър те избра, изглеждаш ми отговорен мъж и с удоволствие ще работя с теб. – Дейл с възхищение го изкара от разсъжденията му и свойски го потупа по гърба.

- Благодаря ти, със сигурност ще се сработим добре... Не каза ли, че и служителите живеят в къщата, както и Уитакър? – запита Алфред.

- Да, но най-често използваме друга врата, ето тук. Сър Уитакър не обича постоянно да му смущаваме спокойствието с големия портал на къщата, за това минаваме от тук.

Дейл отвори по-малка, но масивна врата, която задържа от страната на коридора и изчака по-възрастния си нов колега да влезе, след което я остави бавно да се затвори и запали осветлението в малкия коридор.

- Е, добре дошъл! Тук, вляво, е общият ни хол.

Алфред пристъпи неуверено в помещението, вече залязващото слънце огряваше мекия зеленикав килим между отдръпнатите в двете страни на големия френски прозорец тежки кафяви завеси. Огромен диван от червена кожа заемаше почти половината пространство, с мраморна черна маса пред него. В единия й ъгъл беше оставена отворена кутия шах. В дъното на залата имаше друга маса от черен мрамор, по-голяма, с високи дървени столове около нея. Дейл поведе госта си още напред, отвори друга дървена врата и го въведе в кухнята.

- Това е кухнята за служителите в имението. Имаме си всичко необходимо, ако нещо се наложи. По-скоро идеята за това е останала от преди, когато тук е имало повече от десет, петнайсет работници. Сега ядем най-често това, което и самият господин Уитакър. И не че сме много изискани, просто той далеч не е претенциозен. – Дейл се изсмя бурно, сетне поведе новия иконом обратно до коридора. – В дясната част са спалните. На този етаж има три малки спални, първата използвам аз, втората е на Бърни. Третата е свободна в момента, ей там, влиза се малко преди стълбите. – обясни той и посочи с ръка напред.