Потомство на Величието

Глава 14

Christmas Special - Благодаря на всички за подкрепата и това, че продължавате да четете. Светла Коледа и по-добра 2019г!

                                                                                                   -14-

- Джентълмени. Фредерик Кроуч. Дейл Банкс. И Алфред Харди. За мен Коледните чествания винаги са били нещо изключително, но и нещо дълбоко лично. Днес календарът неумолимо отброява започването на петата година от неутешимата загуба на моята съпруга – Ефи Паркър. Не ми е известно доколко ме познавате, но едва ли във вашите очи съм чувствителен и емпатизиращ. Тази година обаче се осланям на подкрепа от всички страни, защото съкровено се надявам нещо конкретно да се сбъдне.

- Никога не съм го чувал такъв...-прошепна Дейл на ухото на седналия до него Алфред. – Дано е добре със здравето... И с всичко.

Едва забележима усмивка от задоволство премина по лицето на възрастния мъж, който държеше чаша червено вино в ръка и продължи, подпрян на пианото:

- Изказвам своята признателност за загрижеността, уважаеми, със здравето рядко съм бил по-добре. Иде реч за нещо, свързано с бъдещето на цялата ни страна и за което, убеден съм, ще разберете.

Настъпи пауза между Коледните песни от грамофона, а в тези секунди всички се заслушаха в спокойния звук от близката река. Реката, която минаваше и през Уестминстър в Лондон.

„Каквото мине от там, идва насам", спомни си думите на Уитакър неговият иконом.

- До елхата тук съм подготвил подаръци за всички ви, в знак на благодарност за помощта през изминаващата година и гледам с надежда в следващата, 1932-ра година, когато заедно да преминем през идните предизвикателства на житието. Доколкото знам, Алфред ще се прибере при семейството си и го очаквам отново в събота, втори януари. Дейл също ще се прибере за Коледа, но ще бъде обратно тук от 30 декември. А с моята поовяхнала дясна ръка – Бърни – ще бъдем тук, като той ще се погрижи гостоприемно за моите гости.

След тези думи Уитакър се приближи до тримата, които вече бяха изправени на крака и с аристократичен жест чукна чашата си с всеки от тях, пожела Светла Коледа и излезе от стаята.

- Истинска какафония е с организацията за гостите му. – с неприкрито притеснение в гласа сподели възрастният Бърни. – Очакваме самия Министър-председател, благородници от цяла Англия, дори от Франция, наши и чужди депутати... Общо дванадесет човека, сега подготвям спалните в къщата за гости, както и в тази сграда. Тази година Уитакър е надскочил себе си, но ще се справим без съмнение! – сега вече с блеснали очи Бърни отново инициира „наздраве" с останалите двама мъже.

Грамофонът засвири „Рожденият ден един Цар" от хор „Света троица".