Потомство на Величието

Глава 33

-33-

- В такъв случай, сър, кой в момента „командва парада"? Като Началник на Кабинета на Министър-председателя трябва да говоря с някого за следващите стъпки, кога, дали и на кого трябва да съобщим за ситуацията, как да се координираме с националните служби и другите институции?

- Не съм сигурен, че е ясно кой трябва да поеме тази отговорност, драга Кларинда. – О'Донъл положи внимателно ръка на рамото й, сякаш за да й помогне да се отпусне. – Както казах, това е абсолютен прецедент в британската история, доколкото ми е известно.

В този момент Алфред реши, че е редно някой да се намеси по-решително и зададе риторичен въпрос по адрес на Министъра на отбраната Оливър О'Донъл:

- Сър, мисля, че Вие като Първи заместник Министър-председател сте най-правилният човек за това, не съм ли прав?

Министърът на вътрешните работи Робърт Тъндър отново се показа зад масивната врата, насочи погледа си към О'Донъл и изстреля като картечница:

- Оливър, Негово величество е на телефона. Иска да говори с теб сега. – след което отвори по-широко вратата, подканвайки стоящите в коридора да влязат и попи нервно избилите по лицето му капчици пот.

След като тримата влязоха в кабинета, Алфред затвори тихо вратата зад гърба си и огледа останалите. Франк Крабтрий, министърът на финансите беше заспал дълбоко на едно канапе и едва доловимо хъркаше заради неудобната поза,вратовръзката му беше развързана и отпусната от двете страни на врата му, а ризата беше с разкопчано най-горно копче. Роуз Линч, на здравеопазването, четеше документи от дебела кожена папка с надпис „Министерство на здравеопазването", явно се възползваше от създалата се ситуация и липсата на по-добро занимание да довърши останалата работа от по-рано.

Един отработен вик на бивш военен измъкна рязко Алфред от наблюдението му, а Крабтрий се стресна в съня си, подскочи на канапето, закашля се и смутено се огледа.

- Ваше величество!

Разговорът продължи много кратко, О'Донъл явно бе потърсен в качеството му на Първи вицепремиер, а неговото участие в диалога се изчерпа с две „Да, Ваше величество!" и едно „В служба на Империята, Ваше величество!", след което той постави бавно и някак отвлечено слушалката на вилката на телефона.

Обърна се към Кларинда и Алфред с директна заповед:

- Уважаеми, Негово величество Едуард XI ми поръча да отида до Даунинг Стрийт 10, където да направим изявление пред журналистите. Те вече са информирани и пътуват натам. Бих желал вие като част от екипа на Премиера Уитакър, тук О'Донъл направи дълга пауза, да ме придружите.

След това се обърна към Робърт Тъндър:

- Робърт, моля те да се свържеш с Министерство на външните работи и да пожелаеш в извънредно спешен порядък да подготвят речта ми. Там пишат редовно такива неща и смятам, че ще се справят най-добре. Ще ги очаквам на Даунинг Стрийт, ще съгласуваме думите и след това ще изляза пред журналистите и пресата.

На излизане от кабинета Крабтрий, който вече беше доволно бодър и изправен на крака извика „Да живее Кралят!" на което останалите отвърнаха одобрително.