Потомство на Величието

Глава 24

-24-

3 януари 1932г.

Кидлингтън, Англия

Уитакър светкавично беше успял да се нанесе в официалната резиденция на Министър-председателя на Обединеното кралство. Като благодарност за блестящо свъшената работа той, не съвсем без гримаси, позволи отпуск на Алфред, който прекара уикенда в родното си градче.

През това време Премиерът провеждаше ударно среща след среща с Кабинета, със съветниците си, с дипломати и други обществени фугури. Дейл се справяше да ръководи екипа от помощници на Даунинг Стрийт 10 с относителен успех. Вече беше на предела на силите си или поне така си мислеше, но го крепеше мисълта, че още вечерта на идния петък е негов ред да получи отпуск а Алфред да се заеме с отговорностите си. По всичко личеше, че този период на постоянни ангажименти няма да приключи в идните дни.

- Казвам ти, Винсънт. Ще те излъжа, ако ти кажа, че който и да е от имението е очаквал такъв развой на събитията. – за кой ли път Алфред убеждаваше брат си.

- Каквото и да е, ще се разбере. Защо точно този тип, това не ми дава покой, честно. Но каквото и да е – брат ми се премести не къде да е, а на Даунинг Стрийт 10! Слушай, мислиш ли, че можеш да ми помогнеш в една „тайна мисия"?

- Не знам дали тайните служби търсят хора... – подхвана Алфред докато отпиваше от следобедния си чай, а заговорническа усмивка обрисува лицето му.

Отдавна не беше имал това усещане. Все едно най-накрая е открил бутона „пауза", който спираше живота и имаше няколко мига само за себе си. Загледа се в януарското слънце, което само след четвърт час вече щеше да се е скрило зад купола на църквата. Брат му обаче за кой ли път успя да го измъкне от това състояние, през смях:

- Не бе, много си луд! Искам да участвам на едно изложение за филателисти в Ирландия. Не мога да намеря билети или какъвто и да е достъп до вечерята, на която ще бъдат собствениците на някои от най-богатите колекции в Европа. Искам да говоря с един...

- Питаш ме дали мога да ти уредя билет?

Последва свойско потупване по рамото и:

- Ти – едва ли, братко. Но виж, Премиерът на Англия или неговата Канцелария...

Алфред тъкмо щеше да му сервира, че няма как да пожъне успех през този „пряк път", когато в другия край на площадчето на Кидлингтън видя позната женска фигура да ходи забързана с кожена чанта в ръка. Веднага я позна – Началникът на Екипа на Министър-председателя. Извика нещо неразбираемо и за най-тренираното ухо по посока на брат си, хвърли няколко монети на масата и се втурна по посока на дамата.