Потомство на Величието

Глава 19

-19-

31 декември 1931г.

Кидлингтън, Англия

Къщата на семейство Харди отново беше пълна. Е, гарнитурата към обичайните й обитатели бе единствено Винсънт – по-малкият брат на Алфред. Но и присъствието на Алфред у дома бе нещо като малък празник, случваше се все по-рядко.

Винсънт, четиредесет и три годишен, така и не успя да създаде семейство. Един неуспешен брак с политическа журналистка и това беше. Все пак си оставаха близки, срещаха се от време на време, но Фиона Бърнли вече беше започнала свой нов живот – заможен аристократ за съпруг, четири деца и разкошно имение в Йоркшир.

Мъжът обаче не си даваше вид на впечатлен от факта, че вече шеста година живееше сам в малкия си апартамент в предградията на Лондон. Хобито му – колекциониране на пощенски марки – го изпълваше изцяло. Пътуваше на различни изложби за филателисти из целия Остров, купуваше и продаваше, а всички около него трябваше да си признаят, че това му се получаваше завидно добре.

Всичко или поне финансовото му благополучие започна, когато отиде на една „гаражна разпродажба" преди четири лета. Дъщерята на ветеран от Световната война разпродаваше част от имуществото му, което включваше и дузина скромно оформени каталози с пощенски марки.

Едно нещо прикова погледа на Винсент в онзи момент – нещо, което очевадно беше пропуснато от разстроената дама, чиито родители бяха загинали в автомобилна катастрофа, пресичайки улицата пред дома си. Една идеално запазена марка от третия каталог, бързо изчисли Винсънт, струваше може би шейсет - седемдесет паунда. Целият каталог се продаваше за два паунда, което също не бе ниска сума, но мъжът успя да продаде новата си придобивка за цели осемдесет паунда. При средна заплата от сто тридесет и един, за средно ниво чиновник, сумата си беше впечатляваща. А след това Винсънт успяваше да сключва нови и нови сделки и успяваше да съществува без да се налага да работи.

Малкият Бенджамин винаги слушаше с неподправено възхищение историята на всяка една пощенска марка, която чичо му му носеше за подарък всеки път, когато гостуваше. Тъкмо приключваше историята на Джон Филип Суза – строгият господин с очила, изобразен на американската пощенска марка от 2 цента и автор на настоящия химн на Щатите, баба Алис почука на вратата на детската стая и им съобщи, че вечерята е сервирана.

Още нещо караше Бенджамин да се чувства развълнуван тази вечер, с изключение на присъствието на баща му у дома, разбира се. Крал Едуард XI щеше да направи първото в историята Новогодишно обръщение, излъчвано на живо по телевизията. Е, семейство Харди все още нямаха телевизор, така че нямаше как да оценят този напредък на техниката, позволяващ на Краля да поздрави всички поданици в Империята, но детското съзнание и пъстрото въображение на Бен от няколко дни рисуваха магически изображения в съзнанието му – Кралят, в цялото му великолепие, а образът и гласът му достигат до милиони домакинства по въздуха... А за стойността на самата реч – историците след години щяха да я определят като една от най-добрите в целия XX век.