Потомство на Величието

Глава 28

-28-

9 януари 1932г.

Уестминстър, Лондон

Събота. Любимият ден на Алфред Харди. Като служител в Кабинета на Министър-председателя на Великобритания не можеше да се радва на истински „уикенд", но все пак ангажиментите в този ден бяха доста по-рехави, а понякога Премиерът изобщо нямаше нужда от него.

„Удобно време да проверим сагата с придобиването на имението", помисли си той. В главата си беше построил план. Първо с Кларинда щяха да посетят градската библиотека, където да потърсят информация в пресата или някакви други документи, които да им дадат светлина по случая.

Съмняваше се да открият кой знае какво, но пък нямаше нищо против да прекара няколко часа с жената, която все повече го привличаше по някакъв магически, необрисуваем с думи начин. След това щеше да се обади на брат си и да го помоли да издейства връзка с Фиона Бърнли – бившата му съпруга и умел разследващ журналист. Знаеше точно как да го накара да помогне... Мисълта за плана му и точно за тази стъпка го накара да се усмихне.

Ако пък всичко до тук преминеше относително успешно, щеше да покани Кларинда на вечеря, а след това – каквото сабя покаже.

Беше пренощувал в спалнята за гости на втория етаж на „Даунинг стрийт" 10, за това се спусна като стрела етаж надолу и зави веднага наляво, след като слезе по стълбите. Пред него се озова масивна дървена врата с позлатена табела „Началник Екип". Тя бе първата от три врати в редицата, съответно „Началник домакин" и „Личен секретар".

Понечи да почука, но в същия миг крилото се отвори и той зърна усмивката на Кларинда – малко сънена, но не по-малко жизнена от всеки друг път. Вече беше в официален костюм, както подобаваше на позицията й.

- Добро утро, Алфред! – с лека изненада но и нескрито удоволствие поздрави дамата. – Какво те води тук?

- Добро да бъде, Кларинда. Изглеждаш забележително в този ранен час.

- Ранен час ли, драги? Не знам какви са твоите стандарти, но Премиерът вече проведе първото си съвещание за деня, а сега заминава за Бирмингам на среща с местното ръководство. Ще отида до кабинета му да му предам отчета за вчера, както и графикът за днес и утре.

Алфред беше озадачен, Уитакър рядко започваше деня си толкова рано и най-вече толкова ударно. Реши все пак да опита късмета си и отвърна:

- Разбирам, разбирам. Тоест моето темпо не винаги кореспондира с Вашето, драга.

След което дискретно подхвана Кларинда през кръста и влязоха обратно в кабинета.

- Няма да те бавя... Смятам днес да отделя малко време за нашето разследване. Сещаш ли се, за това как Уитакър е получил имението. Сега тръгвам към библиотеката. Мислиш ли, че ще можеш да се присъединиш към мен? Все пак два мозъка мислят по-добре от един, особено ако допълнителният е твоят. – сетне добави едно намигане, на което Кларинда нямаше как да откаже.

Уговориха се той да тръгне към библиотеката сега, а тя да отиде след като приключи с Министър-председателя, Кларинда го планираше за след не повече от час и четвърт. Това устройваше и Алфред, даваше му време да мине през пощата и да изпрати писмо до брат си Винсънт, с което да го помоли за помощ в в търсенето на информация от бившата му годеница, настоящ разследващ журналист. В замяна му предлагаше своята реципрочна помощ и по-конкретно пропуск за филателийното събитие, което толкова силно искаше да посети.