Потомство на Величието

Глава 27

-27-

- Имаме сведения, че Бенджамин Харди е участвал в схема за измами, сър. – неясно защо повтори Йахмейсер, сякаш за да подчертае важността си в ситуацията. – Разследването ни показва, че той приживе е притежавал дълъг списък от фалшиви картини, представяни в аукционни къщи в Европа за автентични.

- Не сам, разбира се. В група с още четирима англичани и един италианец. – обади се и О'Хара.

Йехмейсер го изгледа косо, вероятно това беше нещо, което не трябваше да разкриват на този етап, а по-високият му колега смутено погледна връхчетата на обувките си. Които бяха лъснати до съвършенство, между другото.

Връщайки поглед върху Дийн, лейтенантът продължи:

- В момента обискираме апартамента на вашия тъст, както и някои други места, до които знаем, че е имал достъп.

- Момент, лейтенант. Разбирам това, което казвате, но скъпият ми тъст вече е покойник. Какво е значението на това разследване в момента? Нямам и най-малко намерение да вярвам, че почтеният старец се е занимавал с нещо подобно, но дори допускайки това...

- Питате се вас какво ви интересува ли, господин Шефър? Интересува ви, защото двама от тези четирима англичани, част от групата, която подозираме, сте именно съпругата ви и вие... – натърти лейтенантът, като отново погледна остро своя колега. – Така че ще се радваме, ако ни разкажете всичко, което имате да кажете, по случая.

Осъзнавайки абсурда на случващото се, съдържателят на книжарницата се изправи на крака и събирайки всичката си увереност подкани „гостите" си:

- Достатъчно, господа. С цялото ми уважение, но нямам какво повече да говоря с вас. Вършете си работата, оставете и мен да върша своята.

Пресегна се и отвори вратата, подканвайки двамата да напуснат помещението. О'Хара го огледа предизвикателно от глава до пети, след което кимна на лейтенанта и излязоха, завивайки наляво.

Няколко секунди бяха необходими на Дийн, за да прецени случилото се и да се върне в реалността. Пое си дълбоко въздух от свежия януарски навън и затвори бавно вратата.

Фалшиви картини, международна търговия, измами в други държави, а в дъното на това – не само невинният му и вече покоен тъст, а и самият той и съпругата му... Какво се случваше и какво изобщо си мислеше Столичната полиция?!

Грабна мобилния си телефон и набра номера на съпругата си. Дишайки тежко, зачака отговора й.