Потомство на Величието

Глава 18

-18-

Лондон, Англия

31 декември 1931г.

Англия беше притихнала в последните часове на отиващата си 1931г. Британският паунд от три месеца беше извън „златния стандарт", а всички финансисти очакваха с нетърпение какъв ще е резултатът за фискалните резерви и икономиката на страната през идните дванадесет месеца.

Други ще се будеха с кошмарни сънища от спомена за земетресението от юни – учените съобщиха, че е било най-силното в цялата история на измерванията. От април пък вече беше въведен първият правилник за движението по пътищата, с над 250000 произведени автомобила, Англия вече настигаше Франция по този показател, но пък жертвите по пътищата достигаха 7000, половината от които – пешеходци.

Снегът валеше все така обилно вече цял ден. Под светлините на две огромни лампи на паважа паркираха два лъскави черни автомобила. Излизайки сам от задната врата на единия, високият елегантен мъж извади масивен позлатен часовник от джобчето на вълненото си палто - три минути преди стрелките да образуват ъгъл от деветдесет градуса.

Поглеждайки към небето и оставяйки ледените кристалчета освежат лицето му и да го накарат отново да се почувства жив и енергичен, той махна на шофьора си и с бързи крачки се устреми към входа на Клерънс Хаус. Любезно кимна на групата от червендалести младежи, които явно се грижеха снегът да не затрупа имението или поне входът му. Планираше да свършат бързо, но беше подготвен за всякакво развитие на ситуацията. Все пак тази вечер се решаваше съдбата му – на него и на Правителството.

Вътре, в залата, щедро украсена със сияеща орнаментика, на две кресла седяха други двама мъже. Крал Едуард XI и събеседникът се наслаждаваха на плътното шотландско уиски под звуците на бавна коледна мелодия, дискретно долавяща се от грамофон, монтиран до елхата. Събеседник обаче бе силно казано, без да говорят, двамата гледаха през прозореца, между дебелите светлосини завеси. Двамата, които обстоятелствата събраха конспиративно в една тайна, сега пристъпваха към следващата стъпка от плана.

След като отпи от чашата си или по-скоро имитира това действие, Кралят понечи да каже нещо. Прекъсна го обаче кралският иконом, който открехна вратата, за да съобщи:

- Господа, министър-председателят е тук.

Изчака утвърдителното кимване на Краля, а след няколко секунди Доналд МакНикъл вече беше в стаята. Едуард XI намери с периферното си зрение масивния дървен стенен часовник, който току-що означи, че часът е точно двадесет и един. „Как може този човек винаги да е толкова блестящо точен... Без нито едно изключение...", помисли си Кралят, след което се изправи и прие поклона на новопристигналия.

- Добре дошъл в Клерънс, господин Министър-председател. Сърдечни благодарности за това, че часът не те смути, но ситуацията го налагаше. Сигурен съм, че и почитаемият джентълмен има нещо по-приятно с което да се занимава в новогодишната нощ...

- Моите почитания, Доналд. За мен е чест да присъствам на тази високозначима среща, още повече предвид стечението, което ни постави в тази историческа сграда. – Вторият своеобразен "домакин" подаде протегнатата си длан на министър-председателя, насреща получи познато здраво ръкостискане, каквото подобава на държавния ръководител на една велика нация. Неудобството ми в такава непозната ситуация обаче личеше, поне за опитното око на МакНикъл - врял и кипял в европейската и световната дипломация.