Потомство на Величието

Глава 11

-11-

Лондон, Англия

Май, 2010

- Благодаря ти, Стивън. Сигурен съм, че ще я изчетеш на един дъх и веднага след уикенда пак ще си тук. – уверено предположи мъжът, който скоро навърши четиредесет.

Усмихнатият червендалест събеседник помаха с ръка за „довиждане" и излезе от книжарницата. Беше почти пет следобед, в петък. Това означаваше само едно – досадното домашно парти, което съпругата му организираше всеки месец с приятелки и поредната скучна вечер за него.

Собственикът на книжарницата – Дийн Шефър, който от доста време беше останал почти без коса, прибра дванадесетте паунда от съседа си по търговска площ, а след това се премести в креслото до входа и продължи да чете биографията на Джордж Вашингтон – съвсем ново издание. Харесваше такива книги. Не, беше влюбен в такива книги. Боготвореше ги! Наистина отнемаше му доста усилия да се концентрира, когато продължаваше да се движи по дебелия том с извънредно ситен шрифт, но веднъж хванал фокуса, историята и стилът го засмукваха като в тръба.

Беше сигурен, че и днес няма да успее да дочете книгата, въпреки че му оставаха не повече от тридесет страници. Денят напредваше, а скоро щяха да изпълнят ежеседмичния ритуал в петък – първо затваряше той, малко след пет и трийсет. Отбиваше се при Стивън вляво от неговата книжарница, който беше започнал като маркетинг консултант, но сега, за да се задържи над повърхността, изработваше визитни картички, обменяше валута, правеше международни парични преводи, обработваше куриерски пратки, продаваше тетрадки и тефтери, телефони втора ръка, ремонтираше лаптопи и общо взето се занимаваше с всичко, което не беше срещу закона и можеше да му донесе някой паунд отгоре.

Сетне двамата минаваха през ресторантчето на Сам Брадбъри вдясно. Обикновено той и съпругата му вече подготвяха вечерното меню, петък им беше „ден седмица храни", както обичаше да описва Сам през смях. Пожелаваха на семейство Брадбъри успех и много клиенти. Стивън хващаше автобуса от близката спирка, а книжарят Дийн се прибираше вкъщи – живееше над книжарницата със съпругата и сина си.

Е, днес беше относително успешен ден за „Книжна среща" – бяха влезли тридесет и четирима човека, от които четиринадесет се бяха превърнали в клиенти и в касата влязоха близо двеста и петдесет паунда. Това не беше кой знае колко, но средните месечни доходи позволяваха на семейство Шефър, но все пак успяваха да погасяват ипотеката си и вноските за другите кредити.

Дийн се протегна за да вземе телефона си и да провери дали са постъпили някакви продажби от Amazon и eBay, два канала, които от скоро разучаваше и продаваше по нещо и там. Имаше две продадени книги за двайсет паунда, така че щеше да ги изпрати по пощата преди да се прибере.

Отпи от вече почти изстиналия чай на масичката до себе си и отново насочи внимание към четивото в ръцете си. Точно тогава звънчетата над вратата ведро дадоха сигнал, че отново има раздвижване в книжарничката. Мъжът си напомни, че няма право да се сърди, когато клиентите прекъсват минутките му на спокойствие и с искрена усмивка се изправи:

- Добър ден, сър. Заповядайте.