Потомство на Величието

Глава 9

-9-

Лъскавият Остин 16 Ейч Пи вече беше в Лондон и си пробиваше път в натовареното следобедно движение към хотел Мандарин Ориентал, в югоизточния край на Хайд Парк. Часовникът на ръката на Алфред показваше малко след три и трийсет следобяд, а собствената му метеорологична прогноза беше вярна – валеше като из ведро.

Сър Уитакър изтърси баналната реплика, че щяло да му върви като по вода в това време, на което Дейл бурно се разсмя.

- Ще отседнем в Мандарин Ориентал. Това е целта на моя инвестиционен интерес, тази нощ ще прекараме тук. Дейл, може да оставиш колата тук на паркинга, ще отидем до Даунинг Стрийт с такси, шофирането там сега е кошмарно.

Половин час по-късно Уитакър регистрира тримата гости на хотела на ориенталската рецепция, стилът определено отговаряше на името на хотела. За себе си взе огромен апартамент, от наскоро реновираните в стил Луй XV, а за Дейл и Алфред – двойна стая, също в реновирания стил. Предоставената за плащане сметка далеч не го впечатли, но и как иначе – нали искаше да купи целия хотел.

Първо асистентите на стария аристократ го изпратиха до апартамента му на последния етаж. Вътре беше, меко казано, възхитително. Огромни френски прозорци с тежки златисти завеси от коприна, огромно легло с драпирани, светли завивки, внушителна камина с два стола, подобни на тронове, от двете й страни. Другото помещение представляваше работния кабинет, с писалище от бяло дърво, златни дръшки на чекмеджетата и стъклен плот върху едната му половина. Куп снежнобяла хартия с монограма на хотела, писалка като комплимент от управата, както и бял телефон за директна връзка със света допълваха интериора. Всички помещения бяха щедро застлани с дебели, светли килими, придаващи неповторимо усещане за лукс и комфорт. Гледката от едната страна беше към Хайд Парк и езерото Серпентина, а от другата – към Темза.

- Е, господа, чакайте ме долу, на рецепцията, след четиресет минути. Алфред, уредете такси, което да ни чака пред вратата. Не мисля, че е удачно да се измокрим под дъжда преди срещата с премиера.

- Значи ще ни приеме днес? – запита Дейл.

- Още не знам. Имал спешна среща с външния министър Артър Хендърсън, нещо за Индия. Ще видим на място как ще се случат нещата. А сега, ако позволите, имам нужда от кратка почивка.

- Ако позволите... – с престорен глас имитира Дейл, след като отключи вратата на стаята им на втория етаж. – Все едно имаме избор.

Мърморенето му беше прекъснато от вида и интериора на стаята.

- Еха! Двойно легло! От кога не съм спал на такова... – зарадва се като малко дете по-младият мъж, след което се хвърли с дрехите върху драпираните завивки и започна да се оттласква от удобния матрак.

Алфред изгледа ситуацията леко гузно и за да разкара това неудобство от главата си се насочи към телефона на масичката, за да поръча такси за след четиресет минути. „До Даунинг Стрийт 10", важно обясни той на оператора, преди да последва примера на Дейл и на свой ред да се метне в леглото.