Потомство на Величието

Глава 29

-29-

Часът наближаваше десет и трийсет сутринта, дъждът за кой ли пореден ден барабанеше по покривите, а разликата между температурите вътре и вън замъгляваше прозорците на сградите

Алфред не посещаваше често библиотеката, нито лондонската, нито която и да е. В редките моменти, в които го правеше обаче, винаги се наслаждаваше на атмосферата и някак се зареждаше от прелестния аромат на стари книги, дори на прах, залежала с десетилетия по някои рафтове.

Той не живееше с мисълта, че който и да е ще го разпознае като един от най-близкия до Премиера екип, но все пак не искаше да оставя следи, в случай че някой реши да започне да души след време. За това не се представи със своята членска карта, а си направи нова регистрация, с ново име и адреса на брат му.

На една от служителките се представи като ръководител в Туристическия клуб на Университета в Манчестър. Правел проучване на темата за Келмскот.

- Търсите информация за селото Келмскот ли, сър, или за едноименното имение?

- Има имение? Предполагам би породило интерес в нашата общност. Ще се радвам да разберем кога е построено, от кого... Кои са собствениците сега? Най-вече ми трябва информация за селото, но това имение може да се окаже добро попадение, благодаря ви! – Алфред сам се изненада колко естествено изигра този етюд.

След като се настани на една от масите в почти празната читалня, оставаше само да почака. Уредничката започна да му носи книги, годишници на областта Западен Оксфордшир, където се намираше и Келмскот, дори финансови отчети на регионалните власти, туристически наръчници и пътеводители, карти. След това започнаха да пристигат вестниците, издания както съвременни, така и от години назад.

Алфред имаше предостатъчно материали за да прекара съвсем спокойно целия ден в библиотеката. Знаеше, че това не е възможно, защото все пак беше необходим и на Даунинг Стрийт, така че трябваше да приоритизира по някакъв начин нарастващата купчина пред себе си.

Започна с молба към отзивчивата библиотекарка да „замрази" за малко доставките, докато се ориентира сред това, което има. Тя нямаше нищо против, защото на вратата на канцеларията й вече имаше малка опашка от хора с интерес към нещо конкретно и имаха нужда от нея.