Потомство на Величието

Глава 23

-23-

Кларинда Бланчард навърши четиредесет на домашно празненство с четири приятелки от университета. Събраха се на вечеря в дома й – пищен апартамент в Южен Кенсингтън – наследен от родителите й, които отдавна бяха загинали при нелеп пожар във ваканционна вила във Франция.

Сега Кларинда водеше скромен живот, въпреки заможния си произход. Докарваше си добри доходи като счетоводител, а често и като администратор на цялостната дейност на заможни аристократи в Централна и Южна Англия.

Започваше деветата година, в която работеше със семейство Уитакър. През 1923г. започна при бащата на Бернард – Силвестър Уитакър. Целият стаж на стареца беше преминал като иконом на двореца Холирууд, Шотландия. Починал на забележителните деветдесет и девет години само година по-късно, Силвестър Уитакър беше известен като пленителен ерудит, а паметта му работеше като добре смазан механизъм до последния му миг – разказваше най-разноцветни спомени на околните си, за крале и кралици, за принцове и принцеси, за гости от цял свят...

Сърдечен удар пречупи живота му едва няколко месеца преди да се похвали с житейско присъствие през цяло едно столетие. Но все пак не беше за съжаление – малко хора могат да издишат за последно в собствено имение на брега на Темза, в аристократична Англия. Как точно се бяха получили нещата на Силвестър Уитакър така, че от иконом изведнъж придоби имението Келмскот Кларинда така и не бе успяла да разбере. А и не и влизаше в работата, имаше извършена проверка на сметките и дейността на възрастния мъж от Финансовия департамент и данъчните служби, всичко беше наред. Кларинда пък беше работила с достатъчно потайни аристократи за да знае къде може да си вре носа и къде – съвсем не.

През 1923г. Кларинда Бланчард работеше в известна лондонска счетоводна кантора – по препоръка на баща й – обещаващ писател с няколко добри попадения по книжарниците. След смъртта на Силвестър Уитакър и началото на работата й със сина му – Бернард – тя се реши на важна стъпка в живота и кариерата си. Напусна работата си за да започне самостоятелна дейност с вече спечелените си „клиенти".

Вечерта преминаваше весело и енергично, петте приятелки не се бяха събирали всички на едно място от лятото. Сега беше добър момент, след Нова година всички имаха няколко почивни дни, а и все пак Кларинда имаше юбилей. Разказваха си мили, стоплящи семейни истории от Коледа със семействата им. Четири от петте бяха омъжени, три от петте вече имаха деца, две от петте имаха повече от едно. Счетоводителката отново беше необвързана, след една неуспешна осемгодишна връзка и няколко по-краткотрайни преди и след това бе решила, че може би така е по-добре, а „принцът" сам ще си намери мястото в живота й.

Точно тази вечер обаче нещо се преобръщаше в нея. Виждаше сиянието в очите на приятелките си, когато говореха за семействата си, за обичаните деца и обичащите съпрузи и незабравимите съвместни спомени. Като че ли концепцията й за „щастливата самостоятелна модерна жена" се пречупваше.