В покрайнините на любовта

Разследването. Част 3

Дойде денят. Днес щях да разкрия всичко свързано с Лиса.
Идеално. Имахме първи час Философия с класната ни. След часа щях да разговарям с нея.

След 1 учебен час:

Дойде времето. Оставаше само да събера малко смелост. Ето и как протече разговора:

- Извинете, Госпожо, искам да говоря нещо много важно с Вас. Може ли да ми отделите малко време?
-Разбира се, Ник! Кажи ми какво има?
- От както дойдох в това училище, искам да разбера миналото на Лиса, за да и помогна да преодолее миналото си и да не бъде повече тормозена. Може ли да ми кажете всичко, което знаете относно това.
-Брей,имал си голямо желание да и помогнеш, Ник. Добре, понеже Лиса ми е любимата ученичка, ще ти помогна. Какво точно искаш да знаеш за нея?
- Нейния адрес и кои са нейните родители.
- Добре, имам нейни документи.
Ще ти ги дам да ги видиш.
- Но може ли да ми ги дадете за днес, утре ще Ви ги върна. Трябват ми, за да докажа на Лиса, че знам всичко за нея.
- Много умно от твоя страна. Имам ти доверие. Ти си добро момче, знам, че ще ми ги върнеш.
- Много Ви благодаря за цялата помощ! Вие сте най-страхотната класна.

Ето че първата стъпка от плана бе изпълнена. Имах още 1 час преди Математиката.

Мина време. Часът по математика свърши. Ред беше за следващата стъпка от плана.

- Господине, може ли да не ми пишете отсъствие, понеже имам много важна работа. И също ще се радвам, ако кажете на класната да ми извини отсъствията.
- Но, Ник! Каква е тази толкова важна работа, че изпускаш толкова много важни часове?
- Еми..просто ще помогна на Лиса да преодолее миналото си. Но първо трябва да разбера всичко за него.
- Еми...Успех тогава.

Вече отивах към дома за сираци. Ето че пристигнах. Понеже не знаех кой точно е отгледал Лиса..реших да говоря с човека, имащ най-голяма роля в този дом.

- Значи Вие отговаряте за този дом.
- Да
- Може ли да ми кажете кой се грижи за момиче на име Лиса Иванова?
- Сега ще Ви заведа при нея.

- Хей, Роуз. Имаш нов гост.
- Ъъъ, Госпожо, Вие ли сте отгледали Лиса?
- Ооо, Лиса ли. Прекрасно дете. Разбира се, че да, защо и също кой сте Вие?
- Аз съм нейн съученик Ник и ще Ви помоля да кажете всичко, което знаете за миналото на Лиса.
- За съжаление не мога, защото съм обещала на Лиса да не го казвам на никой.
- Моля Ви. Просто искам да и помогна да преодолее миналото си. Това и влияе на самочувствието, всички я тормозят.. Не мога да го допусна повече, защото знам колко е гадно чувството.
- Ееее, в такъв случай може и да наруша обещанието. Щом е за нейно добро. Добре, слушай внимателно дете.

Имах голямо нетърпение да го разбера най-сетне..

Минаха 10 години. Лиса беше още на 7 годинки, първи клас. Родителите и заминаха за околосветско пътешествие. През това време за нея се грижеше приятел на баща и на име Луиз. Той постоянно и се карал, наказвал я и за най-малкото нещо, биел я.
Но един ден корабът потънал. От агенцията са били казали на Лиса, че нейните родители са починали. От тогава Луиз я изпрати тук и я остави на мойте грижи.

- Но защо не са арестували Луиз? Ако питате мен, той е за затвора.
Как дори си позволява да тормози по такъв начин Лиса?
- Защото Луиз подкупи полицията, за да не го арестуват.
- Рано или късно ще се окаже в затвора. Той си го заслужава.
- И аз съм на твое мнение. Просто не смея да го направя, защото нямам свидетели.
- Напротив. Лиса е свидетел. Този Луиз ще си го заслужи.

Гледна точка на Ник: Болно ми е. Болно ми е, че Лиса е преживяла толкова много. И все още преживява. Всички я тормозят.

Остана и последната стъпка-да говоря с Лиса.
Върнах се до училището. Реших да и напиша бележка да дойде да се видим в парка след училище и я оставих в нейното шкафче. Сега само се надявах да дойде.

Ник знае всичко и Лиса ще разбере. Но как ще реагира?