В покрайнините на любовта

Наказанието.

С учителя се върнахме в училището. Аз го помолих да не наказва тези хулигани, обаче той настоя.

- Здравейте, ученици. Извинете ме, но ще говоря с престъпниците в класа.
- Няма нищо, Господине. Ник добре ли е?
- Еми като изцяло не е добре. Пукнат му е черепа и има счупени кости при крайниците. Ще отсъства за 3-4 месеца, докато се възстанови.

Гледна точка на Лиса: Какво??? Няма да мога толкова дълго без Ник. Адски ще ми липсва...

- Ужас, пожелаваме му бързо оправяне.

Хей, Томас, Ерик, Уилиям, Иван, Георги, елате при мен.

- Така, сега казахте ли на директора какво сте направили?
- Да
- Какво ви каза?
- Че желаел да говори с Вас. Също ни каза, че не трябва да се постъпва така с момиче, защото е неуважително от наша страна. Също щял да ни изключи от това училище, ако сме продължавали да тормозим хората.
- Добре. Надявам се да сте си научили урока.

Учителят отиде при директора. Чудя се какво ли щеше да стане.

- Извинете, удобно ли е?
- Да, заповядай. Викнах те, защото искам да накажеш онези хулигани. Само, че ти ще измислиш наказанието. Искам още днес да ги накажеш.
- Добре. Ще се постарая.
-Наблюдавам те.

Учителя се върна. Чудя се какво ли наказание е измислил.
- Здравей, Лиса. Намислил съм най-ужасното наказание за тях. Ще ми помогнеш ли?
- Добре, но само заради Ник и Вас.
- Значи от теб ще искам да намериш следните работи:
1. Възможно най-ужасяващ звук
2. 3D прожектори
3. Катинар
4. Възможно най-ужасяващите духове на клип.
Спокойно, не се притеснявай за отсъствията. Тръгвай да търсиш тези работи и до 1 час да си се върнала.

Гледна точка на Лиса: Ужас, като гледам какво е намислил ми се искаше да не се бях родила.

- Добре, Господине

Веднага тръгнах. Отидох при училището на Ник. Там имаше една компютърна зала.

Намерих клипове и звукове, които направо ми пробиха тръпките.
После питах да ми осигурят 3D прожектор за един ден и те разбира се ми го дадоха. Може и залата да беше само една, но там имаше много, ама много работи.

Оставаше ми да намеря катинар. Близо до нас щях да намеря, ама имах ли време. Имах 30 мин. Взех рейса и стигнах до железарията. От там взех възможно най-здравия катинар.

Оставаха ми 15мин.
Взех рейса и реших да се спра при кафенето, където ходихме с Ник. Взех си един сок от манго.Любимият ми.

Оставаха 7мин.
Трябва да тръгвам. Ще взема трамвая за 1 спирка, колкото и да го мразех, защото се движеше адски бавно и ме депресираше.

Стигнах навреме.
Аз и учителят половин час гласихме ,,стаята на ужасите". Когато бяхме готови, оставаше само да викнем хулиганите.

-Хей, момчета. Понеже спря тока, елате да потърсим светилник.
- Добре

Аз и учителят нарочно помолихме директора да спре тока, докато момчетата не влязат в стаята.

- Стойте тук, момчета, ей сега се връщам.

Учителят ги заключи с катинара и ми даде знак, да кажа на директора да пусне тока.

Цялото шоу тамън започваше.

Ерик: Хей, момчета, стори ми се, че някой ни заключи.
Иван: Хора, не чувате ли тези странни звуци? Плашат ме.
Уилиям: И мен. Хора, зад вас има призрак.

Хулиганите:Аааааа, неее, духът ни преследва. Иска да ни убие. Спасявайте се.
В този момент видяхме стената да светва. На нея пишеше:

- Деца, мили мои деца. Ако искате да оцелеете искам да ми кажете 3 пъти думата ,,Съжаляваме".

Ние бяхме толкова уплашени, да не умрем, че дори да не искахме, казахме думата.

Изведнъж вратата се отвори. Всичко наоколо светна.
Видяхме учителя, директора и Лиса. Бяхме шокирани, че те може да са отговорни за това.

-Е, деца, хареса ли ви?- смееше се учителя.
- Неее, изобщоо, защо ни го причинихте?
- За да разберете как се е чувствала Лиса, когато вие пребихте Ник.

- Лиса, съжаляваме за всичко. Съжаляваме, че те накарахме да се чувстваш така.
- Ще ви простя. Но при едно условие. Никога повече да не се повтаря. Иначе свършено е с вас.
- Обещаваме ти. Няма да се повтаря. И ще спрем да те тормозим.

В този момент почувствах как целият този тормоз се изпари. Всички проблеми отминаха. Сега можех да се насладя на цялото спокойствие на земята. Вече никой не можеше да ми навреди. Защото Ник ми дава сили да се боря и да почувствам свободата.