В покрайнините на любовта

Ник, Лиса и училищният ден

Днес е нов прекрасен ден. С Ник се бяхме разбрали заедно да ходим до училище. Щеше да ме чака на спирката на рейса в 7: 00ч.

Ужас, сега беше 6 и 30. Имах само 15мин. да се подготвя. А това бе невъзможно. Пак се отнесох в размисли.

След 15 мин.
Вече трябваше да тръгвам. Грабнах раницата и излязох. Този път щях да ходя спокойно, а не да тичам като Ивет Лалова.
Слава богу, стигнах навреме. Ник също беше там.

- Хайде, хайде..къде се бавиш? Да тръгваме, че иначе няма да остане време да те заведа на едно място.
- Кое място, Ник?
- Ааа не казвам, иначе ще разваля изненадата.
- Моля теее кажиии, аз съм от супер любопитните.
- Имай търпение.

7 и 15 часа:
Стигнахме. Ник ме заведе на някакво кафене.
- Хей, Лиса. Да отседнем замалко. Искам да ти дам нещо, специално за теб.
- Ооо, Ник. Няма нужда от подаръци.
- Хайде, отвори го. Нали си ми френдче.
- Добре.
Отворих го. Уау, това беше сърце, на което пишеше Best friends forever.
Умрях от щастие. Никога не се бях чувствала толкова щастлива, както сега.
- Е, харесва ли ти?
- Уникалноо ее.
- Радвам се, но знай едно. В случай ако решиш, че приятелството няма да продължи повече, тогава просто раздели сърцето на две.
- Добре, Ник. Но това най-вероятно няма да се случи, защото ти си невероятен приятел. Радвам се, че те познавам.

7 и 25:
-Ооо, не, Ник, ще закъснеем и пак ще си имаме проблеми.
- Спокойно, Лиса. Дори да закъснеем какво ти пука какво ще кажат другите.
- Еми по-скоро ми пука какво ще каже учителят ни по Български език и литература.
- Всъщност имаш право. Да побързаме.Че този учител ще ни изпита на дъската, ако закъснеем.

7 и 33 часа:
Вече бяхме пристигнали. Събрахме смелост и влязохме, готови за всички изпитания.
Учителят разбира се ни се развика:
- Как си позволявате да закъснявате по време на моя час?
- Извинете, Господине. Молим Ви да ни простите.
- Ще Ви простя, но ще излезете на дъската да ви изпитам.
Първо ще е Лиса.

Ник ми пожела успех. Но как щях да се справя, не знам. Не бях учила, просто нямах време, но ще разчитам на обща култура.

- Е, Лиса. Какъв жанр е повестта ,,Немили недраги", кой е нейният автор и ми опиши с  2-3 изр. за какво се разправя.

Е, тук донякъде мога да се справя. Дано да не объркам нещо.

- Основния жанр на повестта е художествена проза. Написана е от Иван Вазов. Разказва се за хъшове, които са принудени да живеят в мизерия, нищета, но се събират в кръчмата на Странджата. Там те планират как да се върнат в Родината и да осигурят нейната свобода.

- Много вярно, Лиса..Впечатлен съм. А през коя година е писана повестта?
- Ъм, не знам. Знам, че историята се е развила преди Освобождението, но кога е писана не мога да кажа.
- През периода 1882-1884г. е създаден. Научи го. И не се излагай повече.

-Добре, Ник. Твой ред е.
В кой ред имаме само антоними?
А) весел-тъжен
Б) щастлив-радостен
В) син-син
Г) ритъм-ритам

- Отговорът е А).
-Браво, Ник. Значи Ник ще има 6, а Лиса 4. Лиса, допусна огромна грешка.
- Съжалявам, Господине. Няма да се повтори.
-Сядайте и не смейте да закъснявате повече.

-Браво, Ник. Радвам се за теб!
- И аз за теб. Господинът не беше честен да ти пише толкова, ти беше минимум за 5, ако питаш мен.
-Щом господинът е решил така, нямам право да го съдя.
- Така е.

Всичко беше нормално, докато класа не реши да се заяде с нас.

- Хей, Ник. От кога си говориш с асоциалната? И на всичкото отгоре е и тъпа. Не разбираме какво толкова намираш в нея?
- Как смеете да обиждате моята приятелка Лиса? Нямате ли малко срам? Особено ти Кларънс. Мислех, че си мой приятел. Няма да ви позволя да говорите повече така за Лиса.

Кларънс: Извинявай, Ник. Не знаех, че е твоя приятелка.
- Не мога да ти го простя. Никое момиче не заслужава такова отношение. От сега нататък развалям приятелството си със всички вас. Щом и приятелите ми вредят на моя приятелка, то тогава не си заслужава да се нарекът мои приятели.

Приятели на Ник: Моля те, Ник, прости ни. Прости и на Кларънс. И нека пак бъдем приятели. Обещаваме ти, че няма повече да тормозим Лиса.
- Да, Ник. Прости им. Все пак са ти приятели. Не искам да се карате заради мен.
- Ето, виждате ли? Дори Лиса, въпреки всичко ви помага. Добре, ще ви простя, но повтори ли се, просто тогава забравете за мен.

- Извинявай, Лиса. Не знаехме, че си приятелка на Ник. Няма да те обиждаме повече.
- Прощавам ви.

Класа: Ооо, какви трогателни сцени. И ти Ник, продължаваш да наричаш това нищожество Лиса твоя приятелка. Погледни колко е грозна. Кокалите и позират даже.

Ник: Край. Моето търпение свърши.

Какво щеше да направи Ник? И дали Лиса ще спаси положението?