В покрайнините на любовта

Раздялата

Минаха 4 месеца от нашата връзка. Сега бе 3 Юни. Ник ми звънна.

- Хей, Лиса. Мои приятели от класа ме поканиха на купон. Питах и за теб. Те нямат нищо против. Е, ще дойдеш ли с мен?
- В колко часа е?
- След 1 час е.

Гледна точка на Лиса: Оф, сега не ми е до купони. Днес се навършваха 10 години от смъртта на мойте родители. Трябваше да ходя на погребение.

- Ник, не ми се ходи. Не и днес.
- Но защо?
- Днес се навършват 10 години от смъртта на родителите ми.
- Ох, милата ми. Добре, както искаш, но щях да се радвам, ако дойдеш. Без теб просто нямаше да е така забавно.
- Съжалявам, Ник. Някой път ще отидем. Обещавам.
- Добре

И разговорът приключи.
Трябваше вече да тръгвам за погребението.

Когато стигнах оставих любимите цветя на мойте родители. Но когато се канех да се прибирам, видях майката на Ник също да оставя цветя. Видях, че на гробната плоча пишеше името на бабата на Ник.

Ох, сигурно и той преживява тежък момент. Сигурно затова е отишъл на купон, да се разсее от своята болка. Съжалих го за починалата му баба и реших да отида на купона, да съм до него в този труден момент. Но за съжаление партито не беше много близо. Щях да се позабавя.

По време на партито:

Мина 1 час. Партито вървеше добре. Но истината е, че не ми беше толкова забавно, колкото изглеждаше. Исках Лиса да беше тук. Какво ли не правих..ядох, пих, нищо не ме развеселяваше.

Изведнъж една от класа ме заговори. Не ми пукаше изобщо какви ги дрънка.

- Ник, липсвах ли ти? Аз съм..Катрин. Помниш ли ме?
- Помня те. И какво от това?
- Нищо, просто искам да си мой. Зарежи тая смотанячка Лиса. Тази беднячка не те заслужава. Бъди с мен.
- Но аз не те желая. И второ, ако ще говориш така за Лиса, се разкарай.
- Не ми пука какво мислиш. Ти ще си мой.

И започна да ме натиска. За съжаление Лиса ни видя в ,,точния" момент. Опитах се да я отблъсна, но вече беше късно. Лиса си беше тръгнала.

Гледна точка на Лиса: Как можа да го направи? Доверих му се, обичах го , а той ми изневери. Никога няма да му го простя. Достатъчно ми разби сърцето, щом ги видях да се целуват пред очите ми. Болката беше убийствена. Нямах желание да говоря с никой, включително и с Ник, който се опитваше да ме настигне. Но за съжаление успя.

- Лиса, моля те, почакай. Искам да говоря с теб! Моля те, изслушай ме.
- Не желая никога повече да говоря с теб, нито пък да те виждам. Доверих ти се, обичах те, а какво получих? Моля те, разкарай се от моя живот. Всичко между нас приключи (едвам го казах, ревейки)
- Лиса, не е това, което си мислиш. Аз не съм ти изневерил. Лъжеш се. Тя ми се натискаше.
- Не ти вярвам, Ник. Действията показваха друго. И очевидно на теб ти харесваше, много жалко, че ви прекъснах. Продължавайте, хайде и просто ме остави. Достатъчно.

И в този момент Лиса се качи на рейса. Но покрай многото хора покрай мен, не можах да я настигна. Изпуснах рейса. Изгубих и моята Лиса. Всичко се провали. Включително и животът ми. Реших поне да си отмъстя на Катрин за всичко, което ми стори.

Отидох при Катрин и започнах веднага да и крещя и да я бия!

- Защо го направи, Катрин? Не разбра ли, че аз не те харесвам? И никога няма да те харесвам. В сърцето ми има само една-Лиса. Не осъзнаваш ли какво причини на Лиса, кучко мръсна?

- Супер. Нека Лиса страда. Нека почувства сега моята болка, която изпитвах когато гледах вас двамата заедно.
И се усмихна.

В този момент се изнервих и чрез бой и дадох разум, пък май се осъзна.

Това, че ти си изпитвала болка, не означава, че трябва да я причиняваш на друг. Осъзнай се, Катрин. Нито Лиса, нито аз те наранявахме нарочно. Не знаехме, че си била влюбена в мен. Ако знаехме, нямаше да ти го причиняваме. Докато твоето Катрин е много подло. Нямаш ли поне малко срам? Лиса днес ме изгуби. И то само заради твоята злоба. А аз бях единствения човек, който въобще се интересуваше от нейните чувства и от нейното тежко минало. Всички вие и се подигравахте, научих се да търпя, но това вече е недопустимо.

Гледна точка на Катрин: В този момент се чувствах виновна.
Ник беше прав. Постъпих много гадно. Те не са искали да ме наранят, но аз ги нараних. От злоба. Как можах да се оставя на емоциите си да ме овладеят и да направя нещо толкова гадно на Лиса? Голяма съм глупачка.

- Ник, много съжалявам. Сега осъзнавам какво е преживяла Лиса. И още по-гадно ми става от мисълта, че вие не сте искали да ме нараните, но аз го направих. Направих го, защото тогава си мислех, че нарочно ми го причинявате. И исках да ви отмъстя.
- Прощавам ти. И да не си посмяла да го повториш.
- Няма.

И денят така приключи. Да, успях да вразумя Катрин, но загубих Лиса. Без Лиса моя живот беше невъзможен.