В покрайнините на любовта

Нов дом

Дойде денят. Денят, в който щях да се запозная с много важни хора,а именно- родителите на моята любов. Бях много изнервена, но се надявам родителите да ме харесат.

14 часа е.
С Ник вече трябваше да тръгваме.

- Здравей, Лиса, готова ли си?
- Не напълно
- Искам да ти кажа, че родителите изобщо не знаят за теб, не знаят, че си моя приятелка, както въобще че се и познаваме. Но не се тревожи. Когато пристигнем, ще се хванем за ръце и ще обявим пред тях нашата любов. Ако приемат, ще съм най-щастливият човек на света, но ако пък не , ние няма да се откажем един от друг. Обещай ми.
- Каквото и да стане Ник, НИКОГА няма да се откажа от теб. Невъзможно е.

Звъннахме. Хванахме се за ръце, вратата се отвори.

- Мамо, татко, здравейте!
- Коя е тази, Ник?
- Позволете ми да влезем и всичко ще ви разкажа.

- Е, коя е тази?
- Здравейте, аз съм Лиса. Аз съм неговата приятелка от вече 5 месеца. Моля ви се, не му се сърдете, просто Ник чак сега събра смелост да ви го каже.
- Да, Лиса е най-скъпото нещо в живота ми и съм сигурен, че не мога да живея без нея.
- Не може, сине. Не ти позволяваме. Видим ли ви още веднъж заедно, сине, никога повече няма да излизаш навън.
- Но защо? Каква вина има Лиса?
- Ние не даваме произволна ,,приятелка" за сина си. Много добре знам какви са жените. Всички или търчат по парите, или по тяхната си глупост.
- Но Лиса не е такава. Тя ме обича истински.
- За сега ти е абсолютно забранено да се виждаш и да говориш с Лиса.
- Добре, така да бъде. Щом не приемате Лиса, не ми оставяте друг избор. Напускам ви. Ще съм самостоятелен и сам ще планирам живота си. Хайде, Лиса, да тръгваме.

- Но Ник, те са ти родители, не може да ги оставиш.
- Напротив мога, за мен ти си моето семейство и моя живот.

В този момент толкова ме трогна, че не можах да се сдържа и го целунах по сочните му устни. Но ето и че родителите му ни видяха.

-И на всичкото отгоре продължаваш. Такъв ли мръсник сме отгледали, забога???
- Ник не е мръсник, той е моят живот. Мръсниците сте вие. Понеже не може да разберете колко много се обичаме и през какво сме преминали, за да сме заедно до сега. Сигурна съм, че вашата любов не е била истинска, а напротив, основана е на парите, а нали ,,уж" много разбирате какво е любов. Ако разбирахте, сега нямаше да ограничавате Ник от мен.

В този момент те си замълчаха. И ни оставиха намира.
Ник щеше да живее в апартамента при нас с Дани. Днес трябваше да напусна домът за сираци и да заживея с мойте приятели. Точно затова бях толкова щастлива.

17 ч.

Роуз:
- Миличка, колко години те отглеждах. А днес напускаш. Ще живееш в нов, по-добър дом. Много ще ми липсваш, моля те казвай ми когато идваш тук.

- Разбира се, къде без теб, ти си ми като майка.

18 ч.
С Ник напуснахме своите домове. Вече щяхме да живеем аз, Ник и Дани. Всичко ще е страхотно.

19ч.

Гледна точка на Дани:

Звънна се на вратата, чудех се кой ли може да е по това време.
Не мога да повярвам, Ник и Лиса.

- А, здравейте, но какво правите тук по това време?
- От сега нататък ще живеем при теб, мисля, че нямаш нищо против
- Не, напротив, за теб Лиса, разбирам, но защо и Ник е с теб?
- Напуснах родителите си. Те не удобряват връзката ни с Лиса.
- Но това не е ли прекалено от твоя страна?
- Не. Не мога да позволя да я обиждат пред очите ми и затова напуснах.
- Еми винаги сте добре дошли, но ми е гадно за вас.
НЛ: Споко, ние сме си трио. Всичко ще е ок, не се тревожи.

И всички започнахме да пеем и да се веселим.
После пък Краси дойде да ми донесе вечеря. Да, той винаги ме хранеше, ех, моя романтик.

Накрая аз, Ник, Лиса и Краси се бихме с възглавници. Аз станах цялата в пера, а Лиса победи.
Краси си отиде, а ние си пожелахме лека нощ и заспахме сладко, сладко.