В покрайнините на любовта

Нова връзка. Ново начало.

Най-сетне партито ми свърши. Вече можех да разгледам подаръците. Реших да видя първо от Лиса.

Така. Единия подарък беше любимият ми шоколад. Ооуу, супер, как щях да си го похапна. Вторият беше една картичка. Нима Лиса я беше нарисувала? Не мога да повярвам, че рисува толкова хубаво. Реших да прочета картичката. Но докато я четох, усещах как сърцето ми бие все по-бързо. Адреналинът ми се покачи.
Прочетох я. Толкова ме трогна. А най-радостен бях, когато разбрах, че Лиса е била влюбена в мен през цялото време. Аз съм готов за връзка с нея, но тя дали е готова?
Това щеше да се разбере на нашата среща.

И последния подарък беше гривна на която пишеше ,,Обичам те".

Лиса е толкова смела. В един ден ми сподели всички чувства. Бях в море от любов. А аз толкова време се осмелявах да и кажа моите чувства, обаче тя ме изпревари. Интересно.

И другите подаръци ми харесаха, но на Лиса беше ненадминат. Още малко и най-вероятно моята мечта щеше да бъде сбъдната.

Днес е нов ден. Трябва да съм готов за всичко. След няколко часа ще се видя с Лиса.

Гледна точка на Лиса: Днес щях да се видя с Ник. Умирам от срам. Притеснявам се какво ще каже, също и какво ще стане между нас.
Боже, помогни ми.

13 и 40.

Трябва да тръгвам. Дано стигна преди Ник, за да не помисли, че съм се отказала.

14:00
Вече бях там. Очаквах да дойде всеки момент. Ето го, идва. В този момент цялата треперех.

- Дойдох, Лиса.
- Ник, трябва да поговорим.
- Кажи за какво точно да говорим?
- Затова какво чувстваш към мен. Искам да си абсолютно честен.
- Че аз кога съм те лъгал. Добре, сега ще ти кажа:

Гледна точка на Ник: Но как точно да и го обясня? Както тя, така и аз умирах от притеснение.

Отначало ми беше направило впечатление, че не разговаряш много. Забелязвах, че те тормозеха. Исках да те спася от това. Но за тази цел исках да бъдем приятели.
Всеки ден, когато научавах по нещо за теб, исках да те опозная все повече и повече. Защото ти беше единственото момиче, което чувства и мисли с цялата си душа, че ти знаеш значението на думата любов, а болката е доказателство, че любовта ти е истинска.Че беше единственото умно, възпитано и естествено момиче с подобна съдба като моята. Това ме накара да изпитам симпатия към теб. Но когато станахме приятели, чувствата ми започнаха да стават все по-силни. Но още не бях сигурен какво точно изпитвах към теб. Но това, което беше направила на летището..беше направила толкова много за мен, тогава вече бях сигурен в чувствата си..влюбих се в теб и бях сигурен, че си момичето на мечтите ми. Досега всяка твоя прегръдка, всяка твоя усмивка ме е правил щастлив.

- Добре, Ник. Вярвам ти.
- И сега какво ще стане между нас?
Искаш ли да сме заедно?(осмелих се да я питам)
- Не знам, Ник. Сърцето ми казва да, но душата- не.
- Послушай сърцето си. То те води към правилният път. Ти какво искаш?
- Искам да сме заедно, но просто ме е страх да изпитам това ново, непознато чувство.
- Лиса, ти така ли иначе го изпитваш. Дори и да не искаш, ти си влюбена. Тъй че се остави на сърцето си и на твоя Ник.
- Добре, Ник. Давам ти шанс. Не го проваляй.
-Обещавам ти, няма.

В този момент реших да заведа Лиса някъде да отпразнуваме нашата връзка.

- Е, Лиса? Къде обичаш да ходиш? На кое място?
- Преди обичах да ходя на сладкарница ,,Хоризонт" с мойте родители.
- Лиса, не мисли това сега. Нека създадем нови наши мигове.
- Добре.

Реших да я заведа пак на това място с водопадите. Но само че при стъмване.

- Какво ще кажеш първо да отидем на лунапарк и после да те заведа на мястото при водопадите.
- Нямам против.

Докато бяхме на Лунапарк, звъннах на моя приятел Кларънс да направи водопада по-романтично място. Казах му да сложи свещички, които да осветяват пътя , нещо като пътека и да водят към водопада. После му казах да плати на някой да направи заря специално за Лиса от мое име.

С Лиса си изкарахме хубаво. Бяхме на скоростното влакче, после на виенското колело и накрая на тунела на любовта. Тя там ме целуна по блузата и каза, че е била много доволна от всичко. Вече се стъмваше.
Отивахме към водопадите.

За сега всичко беше по план.

- Ник, колко е красиво.
- Хубавото предстои. Това беше само началото.

Гледна точка на Лиса: Ник се е постарал да ме впечатли..колко красива пътечка само.

- Лиса, моля те седни тук.

Зарята започна. На нея пишеше ,,Лиса, обичам те", ,,Ти си прекрасна", ,,Ти си всичко за мен".

Гледна точка на Лиса: Бях трогната. Направил е това за мен? Толкова мило..

Гледна точка на Ник: Сега е момента. Ще целуна Лиса. Винаги съм го искал.

Опитах се да я целуна. Тя отначало се уплаши и се отдръпна. Но после тя ми отвърна на целувката. Беше толкова страстна. Исках още със сигурност.

Гледна точка на Лиса: Не мога да повярвам какво направи Ник. Но още по-странното е, че ми харесваше. Исках още.

Часът беше 20.
Решихме да се поцелуваме още малко. Но малко прекалихме.

Трябваше да си ходим. Иначе щяха да ни се карат къде ходим по нощите. Ник ме изпрати. Прегърнахме се и за не знам кой път устните ни се сляха. Но беше за кратко..

По дяволите..не знаех, че съм толкова страстна. Голяма съм первезница.

Гледна точка на Ник: Прекарах си страхотно. Лиса е невероятна. Радвам се, че най-накрая ми се сбъдна мечтата. И никога нямаше да я наруша. Защото определено ми харесваше.