В покрайнините на любовта

Сбогуването

Днес Ник щеше да замине в чужбина да го лекуват. Реших да направя нещо, което ще зарадва и двама ни.
Моя план беше следния:
1. Ще му сготвя нещо, което той много ще хареса- а именно мъфини с формата на сърце и на тях да напиша ,,най-добри приятели завинаги".
2. Ще се разкрася специално за него. И ще сложа медальона, който ми подари. Това щеше много да го зарадва.
3. Ще се сбогуваме на летището, точно преди да излети самолета.

Часът беше 9. Трябваше вече да се залавям за работа да готвя мъфини.
В 10 часа вече бяха готови. Изглеждаха прекрасно.. Ооо, как искам да ги изяммм, ама са за Ник.

Така. В 13 часа се бях записала за фризьор. Ще ми накъдрят косата.

Но преди това трябва да отида да си купя нова рокля, която да подчертава стилът ми.

12 часа:
Готово. Избрах си рокля. Невероятна е. Тя бе медено жълта , къса, до коленете. И също бухнала, от дебела материя, а отгоре и отдолу към краищата има черна дантела. Но разбира се си купих и бяло кожено яке, защото все пак си беше есен, месец Ноември и си беше хладничко.

Прибрах се да оставя покупките и се запътих към фризьора. Стигнах навреме.

13 и 15 часа:
Прическата ми стана идеална.. точно както я исках.

13 и 45 часа: Реших да си взема един душ, преди да тръгна за летището.

14 и 30: Вече бях готова..оставаше само да се облека и да опаковам мъфините.

15 и 10:
Точно навреме излязох. Трябваше 15 и 50 да съм там. Самолетът излита в 16 часа за Ню Йорк.

15 и 45:
Вече бях на летището. Тука-що видях, че родителите му го качиха. Оставаше да си довърша моя план.

Питах хората от самолета дали мога да се кача да видя Ник, преди да е излетял.
За мой късмет бяха много дружелюбни и ме пуснаха.

Гледна точка на Ник: Скоро щях да тръгвам. Да си призная, ще ми липсват мойте роднини и приятели, включително Лиса. Как ми се искаше да я видя поне още веднъж.
Но да вярвам или да не вярвам на очите си? Лиса е дошла в самолета? Но какво прави тук?
Но въпреки всичко беше адски красива. Великолепна, погледът само нея търсеше.

Къде е Ник? Не го намирам. А, ето го. Сега беше момента да действам.

- Здравей, Ник.
- Но какво правиш тук, Лиса?
- Не може ли да се сбогувам с приятеля си? Имам нещо за теб. Нещо специално. Дано ти хареса

Отварях подаръка. Ооо, не мога да повярвам. Това мъфини ли са? Любимото мии. О, сега забелязах, че пише ,,най-добри приятели завинаги". Това да не беше знак, че аз съм специален за нея?

- Страхотен подарък. Много ми харесва. Сега ще си взема един, да ги пробвам. Ах, вълшебен вкус.
- Радвам се, че ти харесват, готвих ги специално за теб, понеже адски ще ми липсваш.

Нима Лиса ги е готвила специално за мен? Това ме разби от всякъде, но бях адски щастлив да го чуя.

- Щом прекрасна готвачка като теб ги е готвила, значи са ненадминати.
- Стига де, Ник. Не ме засрамвай.

15 и 55:
Скоро трябваше да тръгвам. Вече трябваше да си кажа сбогом.

- Ник, аз трябва да тръгвам. Чао и до следващото ни виждане.
- Чакай, Лиса..Искам да ти кажа нещо

Какво ли ще ми каже Ник?

- Какво има, Ник?
- Благодаря ти за всичко. Оценявам, че направи толкова много за мен. Ти си страхотна. Няма друга като теб. Не знаеш, колко много ме зарадва, че дойде.

Ник ме прегърна. За първи път ме прегръщаше момче. И най-странното беше, че изпитвах удоволствие от това и исках още.
Но уви, трябваше вече наистина да тръгвам.

Накрая му казах:
Сбогом, мой скъпи приятелю Ник.

Тръгнах си. Самолетът излетя. Всичко мина прекрасно.