В покрайнините на любовта

Свобода и смърт

Гледна точка на Луиз:
Пфф, не ми харесва да съм в затвора. Искам Лиса. Имах план. Дано проработи, че да се измъкна от тук.

-Сине, помниш, че ти дадох пари за операцията на жена ти, нали? Е, похарчи ли ги?
-Да, похарчих ги. Не исках да ти помагам с твоите простотии, но поне сега жена ми е вече здрава. Всичко хубаво. Приятен затвор.
-Сине, ще те помоля за нещо.
-Казвай.
-Моля те, ипотекирай къщата ни и с тези пари ме освободи от затвора, моля ти се. Обещавам ти, ще направя каквото поискаш.
-Добре. Но само защото си мой баща, все пак и не ми е приятно да си в затвора, въпреки че си го заслужаваш.

На следващия ден:

Йес, вече бях свободен. Можех да действам към следващата част.

Някой звънна на вратата.
Отворих.

Ооо, неее, беше Луиз. Но как е успял да се измъкне? Започнах да бягам.

Не може да ми избягаш, любима. В този момент Луиз ми би някаква инжекция. Започнах да изпитвам много странни емоции. Исках все да съм до Луиз, май се и влюбвах в него. Имах желанието да не се отделям от него.

Е, любима, харесва ли ти? Готова ли си за десерта?
- Давай, мили

Луиз пак ме изнасилваше. Но на мен ми харесваше. Исках още.

- Скъпа, аз ще си тръгвам, защото видят ли ме, ще се озова в затвора.
- Не си отивай, моля те. Остани за тази нощ, моля те, ще направя всичко, което искаш, само моля те отдели ми тази нощ да сме само двамата.
Обещавам ти, така ще си поиграем, че никога няма да го забравиш.
-Добре, любов. Ще заключа и никой няма да ни види.

Гледна точка на Луиз:
Ах, колко е хубаво. Колко е хубаво да те събличат и да те целуват. Колко е бърза с чукането обаче, не мога да си поема дъх.

Гледна точка на Лиса:
Вече бях напълно погълната. Не можех да спра. Харесваше ми и то много.Исках още и още. Исках цялата нощ да съм с Луиз под една завивка.

-Обичам те, Луиз. Моля те, не се отделяй от мен. Ако те няма, ще умра, наистина
-И аз те обичам, Лиса. Никога няма да те оставя.

И заспахме.

Гледна точка на Ник: Когато се прибирах, вратата беше заключена. Също и Лиса не ми се беше обаждала цял ден. Тревожих се.

Аз и Дани бяхме заключени навън. Извикахме ключар. Но ни казаха, че утре сутринта можели да дойдат. За наше нещастие се наложи да спим отвън.

На следващия ден:

Събудих се. Но къде? На кой свят се намирах? Нека позная къде, до най- големият ми враг.

-Луиз, какво си направил с мен?
-Нищо не съм ти направил. Не помниш ли? Ти сама ми предложи да спим заедно.

Как съм могла да го направя? Последното, което помнех, беше, че Луиз искаше пак да ме изнасили, но ми сложи някаква инжекция.

-Луиз какво точно ми направи?
-Нищо. Ти просто беше омагьосана
-Чрез инжекция, много хубаво Луиз, сега може да си ходиш.

В този момент вратата се отключи. Ник и Дани видяха и разбраха, че съм спала с Луиз.

-Ти, копеле такова, пак ли тормозиш моята Лиса?
Върви си и не се връщай.

Ник го преби, изгони и затвори вратата. След това веднага ме попита как съм.
Обясних му каквото помня.
-Ще убия Луиз, дори да отида в затвора, обещавам ти ще го убия.
-Не, Ник, не си създавай неприятности заради мен.
- Той си го заслужава. Достатъчно търпях. Решил съм, ще го убия.

След няколко часа:
- Лиса,Дани, излизам, ще се върна след няколко часа.

Отидох и купих пистолет. Оставаше само да разбера къде се крие Луиз. За мое щастие го видях случайно по пътя наоколо.

- Хей, преди да съм те убил, искам да знам едно. Какво направи на Лиса? Каква инжекция си и бил?
- Не желая да ти казвам, не те засяга.
-Тогава ще те убия.
-Добре де, ще ти кажа. Бих инжекция на Лиса, която я накара да се влюби в мен за 24 часа. Обаче си беше голямо удоволствие. Събличаше ме, целуваше ме, толкова е страстна в леглото, че не можах да и откажа да спим заедно. Тя ме беше помолила.

Толкова се нервирах, че не се сдържах
-Как смееш да си играеш с чувствата на хората?
И го убих. Луиз умря.

За съжаление полицията ме видя.
-Ник, и да не искам, съм длъжен по закон да те арестувам. Това да погубиш човешки живот е много жестоко..Арестуван си до живот.

20ч.

Къде е Ник? Много се бави, започвам да се тревожа дали наистина не е убил Луиз?
Изведнъж Дани ми каза:

-Лиса, казаха по новините, че Ник е убил Луиз. Сега е в затвора.
От тези думи ме заболя сърцето. Веднага отидох при Ник да го видя.

-Ник, как можа?
-Той си го заслужи, Лиса. Поне вече си в безопастност.
-И до кога ще си в затвора?
-До края на живота ми.
-Не. Не мога да го допусна. Ще намеря пари и ще те пуснат.
-Но как ще намериш пари?
-Ще си намеря работа.
-Лиса, обичам те, благодаря ти!

Не мога да повярвам все още, че Ник уби Луиз. Ник не е такъв. Както и да е. .. Оставаше да си намеря работа. Но каква? В какво бях способна да работя? Това времето щеше да ми покаже.