В покрайнините на любовта

Училищният бой

Съжалявам, но не ми оставихте друг избор.

- Ниикк, не, моля те, не ги бий, спри, ще си докараме неприятности.
- Не ми пука. Те си го заслужават.

Реших да отида да кажа на някой учител. За щастие намерих господинът по математика.

- Господине, помогнете ми, Ник се сби с едни от класа. Моля Ви, направете нещо.
- Каквоо? Веднага трябва да ги спра.

Но когато влезнахме в стаята, Ник беше пребит, в безсъзнание. Веднага викнахме линейка. А пък после се разви драмата.

- Деца, как може да пребиете така Ник? Вижте в какво състояние е, нямате ли поне малко уважение?
- Господине, но Ник започна да ни бие.
- Да, но Ник не е искал да се бие. Просто емоциите на гняв са го обзели и са го принудили да действа така. И съм сигурен, че си има причина за това.
- Еми започнахме да обиждаме асоциалната, т.е Лиса, но трябваше да се защитим от неговия бой, затова го набихме.
- Но вие сте продължили да го биете, дори да е останал безсилен, за да сте го докарали в такова състояние. И второ Ник е бил абсолютно прав по отношение на Лиса. Отивайте при директора и му разкажете всичко, иначе ще  измисля лошо за вас наказание.
- добре

- Хайде, Лиса. Сигурен съм, че Ник е в болницата. Да видим как е и дали ще се оправи.

Стигнахме до болницата. Лекарите ни казаха, че имало пукнатина на черепа и че също са му били счупени някои кости на крайниците и трябвало да го водим в специализирана болница в чужбина, защото там имало по-голям шанс да се възстанови напълно.

Добре, ще направим всичко възможно. А сега как е Ник? Още ли е в безсъзнание?

Не, вече не е в безсъзнание, но спи.

Лиса:Може ли да ми позволите да го видя?

Но побързайте, защото ще трябва да му правим още изследвания.

Бързо отидох при Ник. Той спеше. Понеже бях адски притеснена за него, реших да го прегърна. Слава богу не го събудих. Реших да тръгвам. Но една ръка ме спря. Ръката на Ник.

-Лиса, моля те остани. Не тръгвай. Искам да си до мен.
- Ник, много ли те боли, добре ли си?
- Еми не мога да го отрека, боли ме.
- Защо го направи? Виж до какво се докара.
- Направих го, защото си специална и те обичам. А и те си го заслужиха.

Правилно ли чух? Ник каза, че ме обича. В този момент ме обзе напрежение и чувствах, все едно имам пеперуди в стомаха. Но и бях щастлива. Но как да му отговоря? Реших да се осмеля да го прегърна.

- Ник, моля те, оправяй се бързо.

Той се усмихна и ми каза да не се тревожа.

- Ник, ще ми липсваш. Разбрах, че ще ходиш да те лекуват в чужбина.

- И ти на мен. Как ще изтрая без моето приятелче, не знам.

- Няма да изтраеш. Като те знам какво си бебе.

И се засмяхме. Това беше последният ни миг заедно. Поне за сега.