Вече се бях запътил към Ню Йорк. Лиса щеше толкова да ми липсва.
След 5 часа вече ме приеха в болницата. След малко щеше да започва операцията.
Не спирах да мисля за Лиса. След станалото днес, след това, което направи за мен, мисля, че започвах да се влюбвам.
Когато ме беше прегърнала в болницата, изпитах голямо напрежение, но и голямо удоволствие. Прегръдката беше толкова нежна и изпълнена с чувства. Чувства, които все още не знаех.
Лиса е идеалното момиче за мен, тя е истински добра приятелка, има ми голямо доверие(което много трудно го спечелих) и въобще се радвам, че я познавам.
А дали пък Лиса не изпитва същите чувства като мойте?
Дали пък и тя не е влюбена?
Но едно знаех..тя е единственото момиче, което ме обича истински и със сигурност е момичето на мечтите ми.
Но дали някога щяхме да сме повече от приятели?
Сложиха ми упойка и заспах с тези мисли.
Операцията мина успешно. Реших да и се обадя по телефона и да и призная чувствата си.
Звъннах и. Вдигна ми. Звучеше адски притеснена.
Ник, как си?Разбрах, че са ти направили операцията, сега си добре, нали?
- Да, Лиса, не се тревожи. Лиса, искам да ти кажа нещо.
- Какво, Ник?
Но в този момент притеснението ме обзе напълно. Отказах се. Нямах достатъчно смелост да и призная.
- Всъщност не е нищо важно. Просто се радвам, че сме приятели и се надявам времето и разстоянието да не ни отдалечат.
- Ник, как въобще си го помисли? Спокойно, всичко ще е наред.
И разговорът приключи.
Дали някога щях да събера смелост да и призная? И дали моята мечта, да съм с Лиса някога ще стане реалност?
Не можех да намеря отговор на тези въпроси, поне засега.
DU LIEST GERADE
В покрайнините на любовта
RomantikИстория, която се разказва за едно самотно момиче, което е на път да открие на любовта! Момиче, изгубило способностите да обича се оказва, че с течение на времето научава какво е любов! Но дали момчето, в което е влюбена ще го хареса или пак ще бъде...
