В покрайнините на любовта

Минаха години

Минаха 10 години. Още от 7 годишна ходя до гробището да почитам мойте родители. Толкова ми липсват. С тях бях най-щастливото дете на света, бях глезана, не отричам, но бях готова да направя всичко за тях. Често любимите ни занимания бяха да играем настолни игри, да ходим на нови места, да опознаваме нови хора. Но за съжаление нямах ни един приятел или приятелка..бях с много ниско самочувствие, но въпреки това бях много мила и обичлива..всичко беше наред.

Ако можеше да върнеш времето назад, но уви не може...

Минаха много години..през тези години бях прекарвала в дома за сираци. Там се грижеха много добре за мен,непрекъснато ме храниха с любимите ми неща, все ми даваха с какво да се занимавам..много, ама много харесвам да чета. Тези книги те потапят във въображаем свят в който ти се би искало да бъдеш... колкото и да ми беше хубаво, нищо не можеше да се сравни с моментите, прекарани с родителите си. Те бяха минало. Минало, което никога не можех да забравя.

Сега съм на 17. От дома ми казаха, че когато съм станала на 18, щяло да ми осигурят жилище.

Скоро ще съм 12 клас.. Да си в училище с такива хора е ужасно..постоянно да те коментират, че си анорексичка(просто след станалото от малка нямах особено желание за храна и свикнах с времето да не се храня особено), че си самотен, че си асоциален, без приятели...

Търпях и търпях..единственото, което ми даде сили да остана в това училище, бяха просто спомените..как често ме взимаха от училище, как ми купуваха по някой десерт, защото повярвай ми, не можех без шоколад..как често се радваха, когато давах всичко от себе си и ме водеха на любимото ми място-на сладкарница ,,Хоризонт".

Но пък и ще се радвам, че ще съм 12 клас, защото щях след това да се разделя с най-проклетия клас...
Както и да е, важното е, че ще започвам учебната година скоро и ще трябва да се подготвя за още една мъчителна година..добре, че са книгите, да убиват скуката и проблемите ти.

Много хора са ме питали какво ще правя след като завърша? Какви са моите планове за бъдещето?
Честно да си призная ми е все тая какво ще работя..важното е хората да се държат добре с теб и да си доволен от това, което работиш.. Но все пак, ако толкова го интересува някой да знае, искам да съм библиотекарка...защото книгите са моята страст..

А относно какъв партньор искам в живота? Никакъв..вече не мога да допусна никой до сърцето си..на никого нямам доверие, защото повечето хора винаги са ме отбягвали, понеже съм била асоциална..да си отбягван е много гадно, поне за мен, но вече съм го свикнала...част от ежедневието ми е..
Сигурно пак ще си прекарам с типичните обиди и подигравки.

Но дали Лиса и тази година ще бъде тормозена? Времето ще покаже...